xOld 2, България Север, Общество

“Алфа Рисърч: Срив в подкрепата на основните партии

parliamentСрив в подкрепата на всички основни партии и леко покачване на рейтинга на “Атака” отчита октомврийското представително проучване на обществените нагласи на социологическата агенция “Алфа Рисърч” информираха от Аргументи БГ. Изследването, огласено в понеделник, показва още и спад на доверието към правителството на Пламен Орешарски под критичните 20 на сто.

Същевременно най-значим ръст през октомври (от 34% до 40%) бележи отказът от участие в избори. Нежеланието за гласуване изразява не само ниското доверие към партиите, но и убеждението на хората, че крепейки сегашното управление, задълбочават политическата криза в страната. Това се казва в анализа на резултатите на “Алфа Рисърч”.

Партийната подкрепа.

БСП и ГЕРБ застават на практически равни позиции в пътя си надолу – съответно 16.9% и 16.5%. Реформаторският блок също отстъпва от равнището, от което тръгна и стига до 6.4%, следван от по-ниския като потенциал, но по-мобилизиран вот за ДПС (6.1%). Причината, посочена в анализа на социолозите, е “катастрофиралото обществено доверие”. Единственият печеливш от сегашната ситуация на ескалираща криза е “Атака”, чийто рейтинг, макар и бавно, започва да пълзи нагоре, коментират социолозите.

Те отбелязват още, че “поредица от неприемливи за обществото управленски и институционални решения не само активизираха гражданските протести през последния месец, но доведоха до съществен електорален спад на водещите политически партии. Губейки доверие, БСП и ГЕРБ слизат до практически едно и също равнище – по-малко от половин процент е разликата помежду им”.

Подкрепата за БСП спада от 17.9% до 16.9%, а ерозията започва да засяга и социалните слоеве, които формират ядрото на нейните симпатизанти – жители на малките населени места и най-възрастните поколения. Отчетена е негативна тенденция и в одобрението за лидера Сергей Станишев, което намалява от 25% на 23%.

Поведението на ГЕРБ през последния месец също водело до загуба на привърженици – от 17.1% на 16.5%. Значим бил и отливът на подкрепа за парламентарната опозиция в столицата и особено – сред студентите. Доверието към Бойко Борисов също следва характерния за почти всички политически лидери тренд надолу – от 28% на 24%, и се доближава до това на прекия му опонент Станишев.

Негативната тенденция не оставя незасегнати и по-малките партии. Реформаторският блок запазва третата си позиция, но демобилизация се наблюдава и сред неговите симпатизанти. Електоралният потенциал на реформаторите намалява до 6.4%, като стабилните му позиции са най-вече в столицата.

Подкрепата за ДПС се запазва устойчива – 6.1%, въпреки спада в рейтинга на лидера Лютви Местан (12%).

Единствено “Атака” избягва негативните тенденции от последния месец. И партията, и Волен Сидеров успяват да си върнат част от изгубеното през лятото доверие. Подкрепата за партията нараства от 1.6% до 3% от общия брой избиратели, а одобрението за лидера й от 5% на 7%. Националистите извличат дивиденти не от парламентарното си поведение, което продължава да търпи все така остри критики, а от радикалните си позиции по чувствителния за обществото въпрос с бежанците, коментират социолозите.

Общият си потенциал от 2.6% запазва и другата националистическа формация – НФСБ.

Спад на рейтинг и на политици с традиционно висок.

Ножицата между позитивните и негативните и оценки за развитието на страната се разтваря до три към едно (16%:48%), сочи още изследването. Освен критично ниското доверие към кабинета, социолозите отчитат и рейтингът на фигури, които доскоро се ползваха със сравнително висока обществена подкрепа – президент, главен прокурор, национален омбудсман – тръгва надолу.

Всички те, в една или друга степен, губят обществено доверие, повлечени от кризата в изпълнителната и законодателната власт. Конституционният съд, чийто рейтинг се измерва за първи път от агенцията, започва с критичната и вероятно без аналог за подобна основополагаща институция подкрепа от 12%, отбелязват социолозите.

Основния извод, който прави “Алфа Рисърч”, е че българското общество тръгва по спиралата на институционален и политически срив.

Казусът “Пеевски”.

Връщането в парламента на депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и писмото, в което описва своя успех в живота, взривяват общественото мнение за втори път след избора му за шеф на ДАНС, се казва още в изводите на “Алфа Рисърч”. Те отчитат още, че “1.7 на сто – процент по-малък от санитарния минимум за социологически проучвания – смятат, че моделът за успех на младите хора в България трябва да бъде описаният от Делян Пеевски кариерен път. Тази де факто “присъда” за механизмите на политическо израстване и влияние у нас затвърждава моралната легитимност на студентските протести обяснява високото им равнища на обществена подкрепа (60% от българите ги подкрепят – бел. ред.) и въвлича управляващите в нов негативен цикъл с непредвидими последици”.

След връщането чрез решението на Конституционния съд на Пеевски като депутат от “Алфа рисърч” проверяват в проучването си с какъв кредит на доверие се ползва той като народен представител. На въпрос “Ако имаше мажоритарен вот и Делян Пеевски беше от вашия избирателен район, бихте ли гласували за него”, 96 на сто от българите отговарят “не”. Само 3% биха дали вота си за него.

Другото, което изследват социолозите, е как хората оценяват описания от Пеевски в писмото му след решението на КС модел на “успял млад мъж на 33 г.”

Под 2%, е делът на хората, които смятат, че начинът на израстване на депутата от ДПС би трябвало да бъде пример за младите хора в България 63% казват, че не това е моделът, а 36% отговарят “не съм запознат с Пеевски и кариерата му и нямам мнение”.

“Резултатите от отговорите и на двата въпроса показват ясно защо казусът “Пеевски” продължава да бъде толкова силен обществен дразнител и защо студентските протести се ползват с толкова висока морална легитимност. Не на последно място, той показва защо случаят превръща управляващите в заложници от развитието на този казус и както показват данните за доверието към политическите сили и правителството, ги въвлича в нов цикъл на делегитимиране”, е заключението на социолозите.

Изследването е проведено сред 1030 души в периода 26-31 октомври 2013 г. чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица.

Автор: Таня Петкова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Прочети цялата