Ученици от 5а и 5б клас на плевенското ОУ „Иван Вазов“ поднесоха цветя на паметника на Васил Левски в деня, в който България отбеляза 145 години от неговата гибел.

Публикуваме без редакторска намеса размислите за Апостола на родолюбивите българчета.

Въпреки лошото време пред паметника на Васил Левски в центъра на моя роден град – Плевен, се почете 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата. Своята признателност пред саможертвата на един от най-светлите и чисти образи в националната ни история отдадоха десетки плевенчани: кметът на града, политици, военни, лекари, граждани. Бяхме и ние там, учениците от 5а и 5б клас на СУ „Иван Вазов“, заедно с нашите класни ръководители.
Вятърът и дъждът ни обгръщаха с ледена прегръдка, сякаш ни пренесоха в онзи мразовит февруарски ден на 1873 година, в която е загинал смелият Дякон на свободата. Всички се чувствахме малко тъжни, но и уютно сгрени от топлината и обичта на нашия Апостол. В очите на хората видях частица от стоманеносивия поглед на Левски. Те тъжаха за България така, както за нея страдат всички родолюбци. Страдах и аз в себе си, но знам, че все още Дяконът е сред нас и живее в сърцата ни.
Миналото трябва да ни е пътеводна светлина. Не просто да си спомняме и говорим, а да пазим чист образа на Левски. Всеки един от нас с поведението и живота си трябва да изгражда паметник на Апостола вътре в себе си.

Елина Мълчиниколова, 5б клас

Натиснете тук за да видите презентацията.

Размисли за Левски

На 19.02.2018 г. чествахме 145 години от обесването на великия апостол на българската свобода – Васил Левски.
Спомних си, че миналата година участвах с мои съученици в почетния караул пред паметника на Васил Левски в град София.
Тогава облякох униформа на четник, подобна на неговата, с която се е сражавал в легията на Раковски и е получил името Левски.
За половин час се почувствах част от неговата освободителна армия. Ще помня този момент завинаги.
У нас има много паметници на Апостола, но най-важен е оня, който всеки българин носи в сърцето си. Той не е изграден с ръце, а с чувства на гордост и признателност.
Помним думите му: „Ако печеля – печели цял народ, ако губя, губя само себе си“.
Той ни завеща да се борим за свободата си, да обичаме ближния си, даже да е с други цвят и вяра. Човечен и скромен, честен и съобразителен, смел до безразсъдство – това са само част от неговите качества. Към тях трябва да се стремим и ние, днешните хора. Тогава Левски би се гордял с нас.

Лия Арнаудова, 5б клас

Гордея се, че съм потомка на Васил Левски

Апостолът и неговото дело са станали символ на българщината и революционното дело в българската история. Неговото име носят много училища, читалища, културни центрове, град.
В днешно време много сънародници се срамуват да се нарекат българи, подражават на чужди култури, забравяйки многовековното минало и националната гордост на малката ни балканска държава.
А имаме безброй причини да сме горди наследници на Апостола.
През тъмната епоха на робство той е дръзнал да създаде революционни комитети, които подготвят освобождението на България. Целта на Левски е да събуди и разпали борбеното самосъзнание на сънародниците си и да им вдъхне национално самочувствие.
Дяконът обича своя народ и отечество.
Паметта за личности като Васил Левски трябва да е жива във века на високите технологии, когато материалните интереси са над моралните, когато чуждият свят примамва с по-добър живот, но той не може да замени родината и славното ни минало.

Божена Михайлова, 5а клас

Васил Левски

Всеки народ има светли личности, с които се гордее. За мен, за българката в мен, това е Левски – символът на човешките добродетели, смелостта и човеколюбието.
Какви ли не легенди се носят за него, родени от безстрашието на човека, обрекъл живота си на свободата. Отказал се от дом и семейство, той обикалял в студ и мраз села и градове, за да служи на делото си – България да бъде свободна. Саможертвата му е изключителна, защото се е борил за чиста и свята република. Република, която ние винаги трябва да пазим.
В моите очи той е символ на смелост, пример и голямо сърце. Сърце, което през целия му живот е биело за свободата на България, за нашата свобода. За мен той се откроява със своята принципност и твърд характер. Народът е обичал Левски, заради голямата му преданост към делото на революцията и подвига му в името на жадуваната свобода.
В моето сърце винаги ще има място за благодарност и преклонение към човека Левски. Неговото дело е велико, а коравият му български дух – незабравим. Трябва да го помним и да следваме неговия пример и заветите му.

Василена Бааджиева, 5б клас

Цветя за Апостола

На 19.02., заедно със съучениците ни от 5а и 5б клас, отдадохме почит по повод 145 години от обесването на Васил Левски – велик българин, дал живота си за Родината.
Валеше, беше студено, но въпреки това много хора стояха там, заради Апостола на свободата.
Заупокойна панихида беше отслужена от свещеници от плевенски храмове. Реч държа първо кметът на Плевен – Георг Спартански. В словото си той спомена, че именно Апостола ни е дал посоката за развитие на народа ни за години напред. Той каза, че ние ще бъдем скромни и смирени пред него и няма да забравяме идеалите, за които се е борил, а именно „чиста и свята република“. Той показа икона на Левски, рисувана ръчно от плевенчанин и поднесе цветя в знак на признателност.
Слово в чест на Апостола поднесе и доц. Венци Росманов, член на общинския комитет „Васил Левски“. Той подчерта, че Левски ни е необходим и днес, защото каквото и да правим трябва да мислим не само за себе си, а и за другите, и за отечеството ни.
Имаше минута мълчание, а след това много венци бяха поднесени, в чест на Апостола. Накрая и ние положихме цветята си. Искрено се радвам, че успяхме да почетем паметта на този велик българин, без който може би нямаше да се наричаме българи и за тази негова саможертва бих искала да му кажа едно огромно „Благодаря!“

Деница Луканова, 5б клас

Материалът Васил Левски в очите и сърцата на млади плевенчани е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.