1962 г. Димитровград се побратимява с италианския Гросето
Пеньо Пенев казва, че дори Антон Югов не може да го оправи
Седем години изкарах в Димитровград. Това бяха години на възторзи и творчески кипеж, на строителство и възход.
Тогава моят съученик Пеньо Пенев, поетът на Севлиевската гимназия, написа: “Не е ли радост голяма, велика да знаеш какво и защо си творил?”.