През последното десетилетие средният ръст на месечните заплати в производството, промишлеността и сектора на услугите в Република Китай е по-нисък в сравнение със страни като Южна Корея, Сингапур и Хонконг .  

Усилията на предишната администрация за повишаване на заплатите се оказаха напразни, тъй като икономическият растеж на Тайван винаги е бил движен от износа, а не от вътрешното търсене. По-високите заплати означават увеличение и на разходите, което би могло да навреди на конкурентоспособността на експортните цени.

Но означава ли това, че заплатите трябва да бъдат потискани в страни с високи търговси зависимости и експортно ориентирана икономика? Това, разбира се, не е така. Сингапур и Хонконг са много по-зависими в това отношение от Тайван, но също така имат и далеч по-високи заплати и нива на икономически растеж.

Проблемът с недостига на работна ръка в Република Китай се е влошил  значително.  От Наци-оналния съвет за развитие заявиха, че страната може да губи по 180 000 работници всяка година в бъеще.

Теоретично погледнато, именно този недостиг би следвало да е достатъчно силна предпоставка  за увеличаване на възнаграждението на работещите. Въпреки това обаче, индустриалният сектор  като че ли не е склонен на такава стъпка, което принуждава правителството да допусне значителен брой чуждестранни работници, което на свой ред още повече изостря проблема.

Когато броят на чуждестранните работници надвишава 600 000, но индуст…