Пламен Димитров: Приветствам инициативата за ревизия на приватизацията като посока как да дадем онази справедливост, която хората търсят

Интервю на Радио К2 с президента на КНСБ Пламен Димитров от 15 ноември 2017 г.

Радио К2: Как ще се отрази Европейският стълб за социални права върху доходите в България, кръглата маса, която организира днес КНСБ с европейски гости и министъра на социалната политика?

Пламен Димитров: За да не остане поредната добра хартия, подписана от държавните глави, което ще стане този петък, Европейският стълб за социалните права трябва да намери национално измерение и конкретни планове за действие. Това ние предлагаме днес с нашата кръгла маса и опитваме да обясним или по-скоро да предложим нашата визия къде какво може да се случи или да се направи така, че в тези 20 области, които той покрива, да има нещо реално, което хората да разберат, че има шанс да се подобри. В сферата на доходите, заплащането на труда по-точни, ние имаме поредица от наши виждания и предложения. На първо място смятаме, че би трябвало най-накрая „за равен труд равни заплати”, този труд, който Юнкер лансира, президента на Комисията, с много инициативи, в това число и много директиви, които се обсъждат и приемат на европейско ниво в момента, да бъде приложена и в България. И да започнем оттам, тези, които идват от Западна Европа – френски, немски, холандски и други мултинационални компании и създават своите предприятия в България, са добре дошли, но да пращат толкова, колкото сме си изработили. Тоест ако българският работник има производителност на труда, която е близка, около 45% от средноевропейската, през паритет на покупателна способност, средно говоря, а получава 35% от средноевропейската заплата, пак измерена изчистена от ценовите различия, тоест това не са чистите пари, ако вземе някой да смята, не са толкова левовете всъщност, но изчистено от ценовите различия, виждаме, че тази дупка от 10% всъщност е възможността ние да повишим заплатите, за да стигнат те средната производителност, която имаме като българи. И това трябва да започне наистина от най-печелившите, най-големите компании, от западните компании, а това става с общо съгласие. Така че използваме самия стълб, който Комисията предлага и искаме в края на краищата да има единен подход. И тук нашата Европейска конфедерация има голяма заслуга, която опитва 8 държави да ги сложи на масата заедно. Това са ключовите западноевропейски държави – Германия, Франция, Швеция и Холандия и водещи държави. Говоря като инвестиционни дестинации по ред причини или пък с редица проблеми – Чехия, Словакия, Унгария и България.

  Премиерът Борисов всъщност в срещата, която имахме преди няколко седмици с генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите по тази тема, заяви своето съгласие за участието на България в един такъв проект, подкрепен от ЕК. Това значи държавните глави, политическите елити в тези държави, 4 от запада и 4 от изтока, ясно да кажат на своите корпорации, на своите работодатели, които инвестират при нас, че ако не искаме евтин труд, социален дъмпинг във Франция и Германия на български и румънски граждани, най-добре да им платим толкова, колкото изработват в държавите членки, където сме инвестирали и по този начин да направим принципа за „равен труд равни заплати” действащ. Тоест това е един конкретен и много важен според нас пример, който през Стълба за социалните права, през допълнителните механизми, политическата воля и естествено съдействието на работодателите и синдикатите в целия формат в който говоря, да промени нещата от гледна точка на това колко получава работещият българин, но не само българин, в източната част на Европа. Естествено има и много мерки, свързани с минималните доходи, с минималната работна заплата, част от тях сме коментирали, имаме маса предложения, които са ориентирани към законодателната рамка. Един цялостен пакет за промяна на Кодекса на труда, на раздела на заплащането, който е много беден в момента, за да стане ясно как се формира цената на труда в България, от какво зависи и всеки работник да знае като отиде на работа как ще го оценяват, какво трябва да даде, за да получи и кога е справедливо неговото възнаграждение и кога не е справедливо. Тоест как да го мерим това. Всеки казва – малко с парите. Но бизнесът казва на много места – не сте ги изкарали. Ние пък казваме – където сме ги изкарали вие не ги плащате. Тоест този вечен спор в края на краищата някак си да се обективизира, ако може с някаква законова рамка, която да дава правилата – как се формира цената на труда, как ме оценявате вие като работа. Как един репортер в К2, да речем, като е на работа, как ще бъде оценен? По какво някой ще каже, че е добър или лош?

Радио К2: По обективните критерии!

Пламен Димитров: Да, по обективните критерии, но не винаги са вписани в законите. В много случаи висят във въздуха и ние сме оставени на субективна преценка на някои работодатели. Когато са читави работодателите обикновено няма проблем. Той си цени работника и знае кога и как да се случи, а работникът вижда тази справедлива оценка на своя труд. За съжаление в нашите ширини има много работодатели, които не правят това или правят нещо много по-различно.

Радио К2: По една друга тема, която набира скорост в обществото, каква е позицията на КНСБ – нужна ли е ревизия на прехода и приавтизационните сделки, промени в конституцията, които са свързани с давността върху приватизационните сделки? И как коментирате позицията на БСП, че всичко това е „димка”, черен пиар за пред Брюксел, за да покажем, че се борим с корупцията?

Пламен Димитров: Аз все пак съм на една възраст над 50 години, когато човек си дава сметка, че е трудно да върне времето назад. Иска ми се да съм на 20, но няма как да стане. От тази гледна точка много хубаво звучи да ревизираме целия преход, да поправим всичко това, което е сбъркано, да го коригираме, но аз съм умерен песимист, че това може да се случи. Не само заради правните проблеми, които много юристи вече посочват, а и според мен поради липсата на воля в целия политически елит това да стане факт. Ако можеше и ако имаше съгласие в политическия елит това да се случи, щеше да бъде факт много отдавна.

   От друга страна смятам, че обществото отдавна иска това, то крещи непримиримо, че всъщност това, което стана, е една огромна несправедливост. Начинът по който се разпредели и преразпредели националното богатство по време на приватизацията наистина в много от случаите изглеждаше и продължава да изглежда в очите на обикновения българин криминално. Това не е вярно за всеки един процес, за всеки един завод, който е продаден. Има много добри примери, които се развиват добре, инвестирани са огромни ресурси, за да могат да бъдат променени, особено в тежката индустрия да речем, в металургията, в мините и т.н. Но усещането за несправедливост в главата на средния българин от този процес стои. Числата показват, че всъщност, дали е вярно не знам, това са вече експертни оценки на хора, които се занимават с това, че активи за около 30 милиарда всъщност са продадени за една десета от тази стойност са влезли в хазната. Но дори това е бих казал по-малкият въпрос, тъй като ние не можем да върнем, предполагам, за добро или за лошо, лентата назад, от гледна точка на финансите. От гледна точка на справедливостта обаче, кой как е получил и какво е получил и дали го управлява добре най-вече, според мен има и сега механизми, които могат да бъдат задействани без някакво извънредно законодателство. Така че аз приветствам това, което предлага г-н Борисов като една посока обаче, за да намерим начина как да дадем тази справедливост, която хората търсят. Не знам дали е пиар или не, по-скоро не е според мен, по-скоро е опит да се отговори на това обществено очакване, което 27 години в общи линии с малки изключения е факт и стои в главите на масата от българите. Но не съм сигурен, че с извънредно законодателство това може да се случи. По-скоро с прилагането на действащите норми в момента и може би някои допълнителни подобрения в правната рамка, така че този, който по някакъв ред, нелегален, незаконен или по някакъв друг криминален ред е получил нещо, което не би трябвало да получи, да получи възмездие през правовата държава, в която се надяваме, че ще живеем, когато и съдебната реформа най-накрая се случи!