България Север

Честит имен ден на Алеко, Алекса, Алексей, Алекси!

На 17 март Християнската църква почита паметта на Св. преподобни Алексий, човек Божи, което означава помощник.

Имен ден празнува Алекси, Алексей, Алекс, Алекса, Алеко.

Св. преподобни Алексий, човек Божи – Алексий бил дългоочакван син на Евфимиан и Аглаида, благочестиви християни от Рим. Израснал в доброволен пост и смирение и поискал да отдаде живота си в служба на Бог. Но родителите му не искали това и го оженили за богаташка, красива жена. В нощта след сватбата Алексий тайно избягал и заминал за Лаодикия. Там раздал всичко, което притежавал и заживял като просяк пред църквата „Света Богородица”. Пред храма Алексий прекарал седемнадесет години като живял от подаяния, а дните си прекарвал в молитви. Една нощ служител на храма сънувал Божията Майка, която му казала, че на вратите на божия дом седи човек свят, който трябва да бъде въведен в църквата. От този момент Алексий бил обект на почит, което било в разрез с неговата воля. Той отново предприел пътуване, като искал да се пресели пред църквата „Свети Павел” в Киликия. По време на пътуването се разразила страшна буря, корабът се лутал дълго и акустирал близо до Рим. Алексий решил да заживее близо до бащината си къща и се отправил натам. Срещнал баща си, който след толкова години не успял да го познае. Поклонил му се до земята и помолил да му даде подслон в кътче от неговото имение, като му казал, че в замяна Бог ще върне странстващ човек от семейството. Бащата се просълзил и заръчал да бъде построена колиба в двора на имението, а слуга да обгрижва странника. Алексий получавал топла храна от трапезата на семейството, но раздавал всичко на нуждаещите се като себе си хранел само с хляб и вода. Прекарвал дните си отдаден на Бог, в молитви и смирение. Много му тежало да слуша скръбните плачове на майка си и жена си, но устоял и продължил стария си живот още седемнадесет години. Една нощ бил известен, че скоро Бог ще го прибере и започнал да описва живота си в писмо, като обяснил постъпката си и се извинил за причинените мъки. След смъртта му тялото на Алексий било поставено на одър и всички в града дошли да се поклонят и почетат паметта на човека, лишил се от всички земни блага в името на Бог. Званието „Божи човек“ той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.

На 17 март се отбелязва и денят на Свети Патрик – един от най-важните християнски светци и патрон на Ирландия. На този ден празнуват всички ирландци, където и по света да се намират. В много държави на планетата този ден е смятан за празник на ирландската душа. По традиция тържествата по повод Деня на Свети Патрик продължават една седмица. По време на тях се изнасят концерти с ирландска музика, има танци и празнични шествия. Легендите разказват, че патронът на Ирландия, Свети Патрик, се е родил в Бануен, Уелс, приблизително в 385 г. Дадено му било името Мейуин. До 16-годишната си възраст се смятал за езичник. На тази възраст бил отвлечен и продаден в робство от група ирландци, които нападнали селото му. По време на робството се доближил до Бога. След шест години успял да избяга в Галия. Дванайсет години учил в манастир. През това време осъзнал, че е призван да покръсти езичниците. Впоследствие бил посветен в сана на дякон, после – на проповедник и най-накрая – на епископ. Междувременно се нарекъл с християнското име Патрик и бил назначен за втори епископ на Ирландия. Патрик пътувал често из Ирландия и извън нея и обиколил много места, кръстени по-късно на него. Създавал училища и църкви, които да му помагат в проповядването на християнството в Ирландия. Мисията му там продължила 30 години. След това се оттеглил в графство Даун. Умрял на 17 март 461 г. Оттогава тази дата се празнува като Денят на Свети Патрик. Денят на Свети Патрик се отбелязва на 17 март като държавен празник в Ирландия, Северна Ирландия, на Монсерат и в канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Патрик се счита също за покровител на Нигерия, където имало основно ирландски мисионери.

Материалът Честит имен ден на Алеко, Алекса, Алексей, Алекси! е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.