MaxiNet | Skener.bg | Seminari.bg | Имейл МаркетингПсихолози Ресторанти

Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен

  • Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен
  • Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен
  • Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен
  • Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен
  • Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен
  • Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен

Един от най-дълго издаваните и най-авторитетни за времето вестници в Плевен – „Северно ехо“, през 1925 година отделя цял брой, посветен на читалище (тогава Обществено-образователното дружество) „Съгласие“. Най-пълното течение на вестника се съхранява в библиотеката на читалището. Избрахме за вас статията на Коста Стефанов, посветена на театралното дело в града.

„Историята на театралното дело в Плевен е в неразривна връзка с културния живот на Обществено-образователното дружество „Съгласие“. И то поради следните две причини: първо, защото измежду членовете на дружеството са били рекрутирани първите актьори и актриси и второ, защото повече от тридесет години от цената на театралния салон на д-во „Съгласие“ е звучал за слуха на плевенския зрител магическия глас на драматическото изкуство.

В един напълно основателен паралел ние бихме казали, че колкото библиотеката на д-во „Съгласие“ отразява духовния ръст на плевенското гражданство, толкова и сцената му била мястото, дето са били реализирани бляновете и волята а плевенския гражданин за културен живот. И наистина от тази сцена е преминал върху рефлективния плевенски зрител трепета на художествената игра като почнем от знаменития Григорий Григорович Ге, та свършим с ревностната и заслужваща уважение поради усилията им игра на мастните плевенски актьори.

Най-първо за театрална сцена преди освобождението на Плевен и няколко години след това е била приспособявана една от училищнитe стаи на свети Николайското училище. В последствие с направата на сегашното винарско училище — гимназия Цар Освободител Александър II, една от стаите му има привилегията да бъде тържественото място на Мелпомена. А с направата на зданието на сегашното кметство и изгорелия театрален салон през април тая година, през 1895 г., театралната сцена на град Плевен от тогава до изгаря- нето на салона си остава се там.

От тая сцена, прочее, театърът върши своето полезно и също несравнимо дело за хуманизиране гражданството на Плевен и за насаждане в душата обич към изящното. И както библиотеката на д-во „Съгласие“ е утолявала духовния, интелектуалния глад на плевенския гражданин, тъй и сцената на д-во „Съгласие“ е била мястото, дето е била реализирана красотата за жадуващата естетическа емоция на плевенсксия интелигент.

Представянето на знаменитата Геновева“ през 1868 г. в Плевен е било шумното начало на театралния живот в града. Жребият е хвърлен на скромните и патриархални нрави на плевенските граждани. Театърът си извоюва място в живота на плевенските граждани. То е било шумна смесица от възторзи и смели упования за един зараждащ се за култура живот. За съжаление не може да се каже, че с една строга и честа периодичност се е повтаряло това явление — театрални представления в нашия град, както е било в други градове, напр. Щумен.

До Освобождението животът на Театъра е бил блед. След Освобождението той усилва своя темп. И което е и забележително, колкото е по деен живота на д-во „Съгласие“, толкова и театърът има жизненост.

Като първи актьори в града са леновете на д-во „Съгласие”. Когато човек прерови протоколните книги на д-во „Съгласие“ от 1888 насам, той се удивлява от проявената енергия на членовете му в изграждане делото на театъра в Плевен.

Като актриси срещаме имената на:Парашкева Дерекова, Мария Загорова, Мара Ковачева, Мария Славовска, Парашкевица Бърдарова, Вита Ас. Милчева, Иванка Събева Горанова, Анна Бербенко Башева, Слава Радивоева, Тодорица Хинкова. Това е бил първият контингент актриси, отдали се в служене на театралното дело. От мъжете срещаме имената на: Ицан Георгиев, Марин Милчев, Маню Папазов, Иван Генчев, Кънчо Мошев, Петър Хр. Генков, Димитър Каранешев, Петър Шопов, Христо Цветков, Димитър Йосифчев, Т. Луканов, капитан Алексиев, полковник Икономов, капитан Узунов, свещеник Кръстю Попов.

Първи режисьор на младите ентусиазирани актьори е бил Алекси Друмев, а декоратор Адолф Селов, кото изцяло почти беше творецът на сценерията на изгорелия театър.

Членовете на д-во „Съгласие“ д-р Мутафов и инженер Протич превеждат и поставят пиесата „Ева“ на Рихард Фос. Като мерило за уровена на тогавашната публика може да послужи любопитният факт, че когато е била играна пиесата „Чест“ от Зудерман, актьорите са издали коментар на пиесата, за да не бъде криво разбрана от публиката, или, може би, за да не бъде зле оценена играта им!

Доколко репутацията на тия актьотьори не по занаят е била затвърдена пред общественото мнение на гражданството, па и в собствените им очи, се вижда от факта, че когато Златан Кашъров заминал в Русия да учи драматическото изкуство, той бил снабден с препоръчително писмо — удостоверение от Марин Милчев.

Тези са били лицата, които хвърлиха плодоносното семе на театъра в Плевен. През призмата на техните преживелици като актьори е бил отразен в душите на плевенските граждани бляна за Естетически живот. Колко е голямо делото им като първи носители на осъзнат духовен живот за плевенското гражданство, това ще каже театралният историк…“

Материалът Читалище „Съгласие 1869“ и театралното дело в Плевен е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.

Споделете

PinIt