Бизнес и Политика

БАН с предложение за Национална стратегия за изкуствения интелект

Рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разработиха учени от Българската академия на науките. Инициативата е на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. Документът цели да подпомогне изработването на Национална стратегия за развитието на Изкуствения Интелект (ИИ) в България до 2030 г., и е предоставен на Министерския съвет. Европейската комисия препоръчва тези стратегии да се вложат в интегриран 10-годишен план за действие, отбелязват от БАН.

Изправени сме пред цялостна промяна на обществото, която е много повече от технологичната революция през миналия век, посочват учените. Технологичните иновации не са универсално приложими и трябва да бъдат съотнесени към националните особености на икономиката и социално-културния контекст.

Облачните и интернет технологиите, технологиите за оползотворяване на потенциала на големите обеми данни, индустриалната и сервизната роботика, приложенията на изкуствения интелект са основните технологични предпоставки за развитие на цифровата икономика, изтъкват учените.

Предложената от БАН Рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разглежда и социалните аспекти на развитието на изкуствения интелект. В документа се посочва, че появата на новата вълна „цифрови технологии“ (машинното самообучение, роботиката, големите данни, автономните системи) ще има значителни последици за икономиката и пазарите на труда, с потенциал да предизвика съществени социално-икономически промени.

Проучванията показват, че няма единодушно мнение дали интегрирането на технологиите на ИИ в производството и публичния сектор ще доведе до спад или ще увеличи заетостта. Ясно е, обаче, че автоматизацията и цифровизацията ще променят видовете работни места и видовете умения, от които се нуждаят служителите.

Като сектори – „консуматори“ на ИИ са разгледани три специфични области у нас: здравеопазване, ИИ за обществото (публични услуги), както и интелигентно земеделие, животновъдство и опазване на околната среда.

БАН посочва няколко сектора, развиващи изкуствен интелект, в които страната ни има добър потенциал за развитие. Сред тях е развиващата се сервизна роботика (например интелигентни асистенти), роботи за използване на микро- и нано-технологии в биологията, безпилотни летателни апарати с интелигентно управление, и др. Друг успешен за България сектор е разработването на софтуер, включително използване на ИИ при разработване (и тестване) на софтуер, човеко-машинни интерфейси на естествен език с приоритет на българския език, системи за сигурност, системи с ИИ за управление на индустриални платформи, критични ресурси и инфраструктури, и др.

Работната група от БАН препоръчва да се пристъпи към създаване на Национална стратегия за развитието на ИИ в България, което включва изготвяне на детайлни социално-икономически анализи за ползата от ИИ в различни приоритетни области, както и изработка на координиран План за действие с интегрирани мерки в различните сектори.