Изложба

Юбилейното издание на Седмицата на съвременното изкуство пита „Къде отиваме?”

Изложбата „Изкуство. Без граници. Пловдив.” обединява световни артисти и значими местни творци

 

25-ото юбилейно издание на Седмицата на съвременното изкуство стартира на 1 септември в Европейската столица на културата. Изложбата се казва „Изкуство. Без граници. Пловдив.” и представя знакови световни артисти, но и значими местни творци.

 

„Четвърт век Седмица на съвременното изкуство в Пловдив е категоричен символ на устойчивост. 25 години след първата изложба ни предстои най-доброто издание досега. За нас беше много важно да имаме пловдивски артисти и затова намерихме баланса между чуждите автори и местните творци. Повечето от тях са мислили в контекста на темата и конкретното място. Ще видим творби на знакови фигури за световното съвременно изкуство. На практика сбъднахме не една, а две мечти- в Пловдив със своя работа ще гостува Бил Виола, ще видим и филм за Яйои Кусама. Бил Виола е най-добрият видеоартист според много класации. А Яйои Кусама е една от емблемите на съвременното изкуство. В момента тя доброволно живее в психиатрична клиника в Токио. Наскоро откри свой музей там”, обясни един от кураторите на изложбата и организатор на Седмицата на съвременното изкуство Емил Миразчиев на пресконференция в СКЛАД на фондация Пловдив 2019. Два от етажите там ще приемат част от изложбата „Изкуство. Без граници. Пловдив.”, която по традиция е в Баня Старинна.

 

Другият куратор- Илина Коралова се включи във видеочат от Лайпциг. „Бяхме изправени пред голямо предизвикателство, тъй като искахме да свържем 25-ата година на Седмицата на съвременното изкуство с Европейска столица на културата. Връзката между двете бе нашата отправна точка. Искаме да празнуваме изкуството и неговата сила да променя мисленето. Това е и концепцията на „Изкуство. Без граници. Пловдив.”- да накара зрителя да се замисли върху случващото се в нашия свят, върху темата за промените в климата, изчерпването на ресурсите, консумацията. Да потърсим отговор на въпроса „На къде отиваме в тази наша цивилизация?”. Дали можем с помощта на изкуството да променим мисленето поне малко, да забавим тези процеси? Много от произведенията в изложбата се занимават именно с въпроса „Къде отиваме?”, разказа Илина Коралова.

 

Изложбата се концентрира върху три, свързани помежду си, теми: растящата консумация, която изчерпва природните ресурси и как това води до икономически и политически кризи; все по-честите екологични катастрофи, превърнали се в постоянна заплаха за човечеството; крехкостта на човешкия живот, както и този на планетата. Централна тема – и отправна точка на изложбата – е, разбира се, самото изкуство и неговата несъмнена способност да ни докосва емоционално и интелектуално. Може ли то също така да мобилизира отделни личности и цели общности, които да предприемат действия в този изключително важен, дори критичен за човечеството момент? С помощта на различни художествени средства, участниците интерпретират и задълбочават предложените теми, добавят нови аспекти към тях или се опитват да посочат възможни начини за промяна в мисленето и обществените нагласи, обясниха организаторите на 25-ата Седмица.

 

„ Съвременното изкуство използва абсолютно всяка медия. Художниците имат много активна позиция, която е оттатък чистата естетика. Посланието е важно, а не толкова медията. Аз лично не вярвам, че изкуството може да промени света. То може обаче да накара човек, гледайки дадена творба, да започне да мисли. Мисленето може да промени света. Днес тревожността ни прави глупави консуматори. Това води до затъпяване. И това е най-голямата опасност. В този смисъл съвременното изкуство би могло да предизвика зрителя да се замисли в тази посока”, каза един от местните творци в Седмицата Йоханнес Артинян от Група 7+1.

 

Изложбата

 

Обръщането на човека от прагматизма и материализма към духовните ценности на цивилизацията е посланието на видеоинсталацията на Бил Виола “Мъченици. Земя, Въздух, Огън, Вода” – една модерна интерпретация на олтарното табло. Пътят към себепознанието и светлината минава през страданието и жертвата, през смирението пред силите на природните елементи. От друга страна, двойнственото човешко отношение към природата, между страхопочитанието и борбата с нея като предпоставка за прогреса, свързва творбите на Стоян Дечев и Бенедикт Партенхаймер. Авторите си задават въпроса: не е ли стигнало човечеството до една критична точка, в който прогресът заплашва да унищожи създателите си? Подобна е темата на филма на Венелин Шурелов “Черна абстракция”: oбсесията към добиването на суровини е основа на работата, но в погледа на артиста, следствието от тези обезпокоителни процеси стават видими като абстрактна представа за съвременния човек – незначителен, нетраен, непостоянен – като черен дим над хоризонта. Изкуството документира, отразява и коментира културни, политически и идентификационни процеси, (религиозни) вярвания, митове и утопии.

 

Артистът се явява един вид “въжеиграч”, който във филма на Таус Махачева балансира между собствените нагласи – творчески и човешки и нормите на обществото – социални и идеологически. Артистът влиза и в много други роли: загрижен, какво ще оставим след себе си, той става събирач на свидетелства за днешния ден (Марико Хори); или пък сам създава паралелни реалности (scenocosme), като част от различни симулационни сценарии за това, как би изглеждало дигитализираното ни бъдеще.

 

Фокусът на работата на Севдалина Кочевска са настоящето и неговите различни светове: не компютърно генерираните, а реалните, в които физически и ментални граници разделят групи и общности една от друга. От своя страна, Надя Генова се интересува от индивида и множеството, които са в постоянно взаимодействие.

 

Произведенията влизат в диалог с пространствата, в които са изложени: докато в бившата Чифте Баня, с нейната уникална атмосфера, творбите се насочват по-скоро към вътрешния свят на човека и приканват към вглъбяване и размисъл, то Тютюневите складове – и в един по-широк контекст – Тютюневият град, провокират артистите към “екстровертни” работи, свързани с динамиката на обществените процеси, в контекста на миналата и сегашната функция на изложбеното пространство.

 

Инсталацията на Делфин Рейст “Непрекъснат растеж на консумацията” насочва критичен поглед към капитала и репродуцирането му, катo предпоставка за запазването на всяка цена на сегашния икономически модел, към което същият този капитал се стреми. “Репродукция” означава перманентност, която, в рамките на системата, напомня затворен кръг, от който няма изход (Венелин Шурелов). Промяната изисква активно действие. В този смисъл, Уте Рихтер се съмнява в положителното значение на понятието “надежда” или “надяване”, което за художничката е по-скоро вътрешна спирачка, оправдание за бездействие и примирение. А кои са механизмите, които изобщо диктуват на индивида определено поведение? Какво ни подтиква или възпира да предприемем дадена стъпка? Инсталацията на Група 7+1 създава условия за изследването на тези въпроси.

 

Сблъсъкът между мечтите за по-добро бъдеще на имигрантите и отрезвяващата реалност на развития индустриален свят е показан във филма на Юлиан Розефелд “Убежище”. В един свят, който буквално се върти около парите (Емил Миразчиев), “изкуството” на сделката, според FAMED, е колкото важно, толкова и измамно, тъй като никога не е съвсем ясно кой какво печели и губи.

 

Две творби, едната, показана в Банята, а другата в СКЛАД, затварят концептуалната рамка на изложбата. “Комуникация и съжителство” на Ния Пушкарова се състои от едно изречение, изписано на азбуката на слепите: Чрез изкуството, ти променяш себе си и света около теб, то е зримата нишка между реалното и сетивното. Документалният филм на Хедър Ленц Кусама: Безкрайност, посветен на японската художничка Яйои Кусама ни показва, че изкуството е в състояние да превърне травмата в креативна сила, а света – в едно по-красиво и може би – по-мирно място за живеене.

 

Изкуство. Без граници. Пловдив. е част от официалната програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Обявяването на града за столица на културата е привилегия, предизвикателство и възможност, и предоставя идеалния контекст за изложбата. От една страна, Изкуство. Без граници. Пловдив. обръща внимание върху проблематични теми, но в същото време свързва града в една глобална културна мрежа, опитвайки се при това да даде положителни импулси за дългосрочна промяна в мисленето. И не на последно място, изложбата “празнува” изкуството, което не познава граници и е отворено за всички.

 

Куратори: Илина Коралова и Емил Миразчиев

 

Участници: Бил Виола, Надя Генова, Група 7+1 (Йоханнес Артинян, Панчо Куртев, Илко Николчев, Камен Цветков), Стоян Дечев, Севдалина Кочевска, Таус Махачева, Емил Миразчиев, Бенедикт Партенхаймер, Ния Пушкарова, Делфин Рейст, Уте Рихтер, Юлиан Розефелд, scenocosme, FAMED, Марико Хори, Венелин Шурелов

 

Специално представяне:
3 септември, 19 часа, Кино Лъки синема
KUSAMA: INFINITY, 2018, док. филм, реж. Хедър Ленц

 

Проектът е част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019

 

Проектът се осъществява в партньорство с Гьоте институт и с подкрепата на швейцарската културна фондация Pro Helvetia и EU-Japan Fest Japan Committee