„Ръкопляскайте им като за последно… Въобще, ходете на театър, като за последно! Защо ли? Ами, защото ние, артистите, сме досаден пърхот на яката на някой министър-председател, финансов министър и дори министър на културата – гъделичкаме, дразним, човъркаме… Следва „отривисто отръскване“ и ние политаме, изчезваме…“, споделя режисьорът и директор на театъра Владимир Люцканов