През съвременния поглед на художника Костадин Жиков представяме 25 живописни платна, насочващи погледа ни към енергията и скритото знание, закодирни в българските шевици, черги, народни носии и песни.

Авторът за изложбата : “ Умишлено изваждам орнаментите и геометричните фигури от контекста, извън общоприетото им използване. Водя се единствено от своето вътрешно усещане и търся истината в тях, която е скрита зад човешките битовизми с които са натоварени. В тях е скрито знание и специална енергия. Те са също толкова вълшебни, колкото тибетските мандали и индийските веди…, но ние все още не сме готови за това вътрешно знание.

Това е един космически език! „

В повечето картини са изобразени нежни образи на българската жена с народна носия. Вдъхновение за създаването на тематичните платна, Костадин намира в скъпите спомени от родното село на дядо си в западните Родопи – с. Господинци и любовта му към творчеството на Владимир Димитров – Майстора.

Костадин Жиков за живота и творчеството си:

„Завършил съм магистратура живопис в ВТУ през 2013г.

Винаги се водя от своето вътрешно усещане за нещата, за темата, за изразните средства. Много обичам Природата и тя е мой безкраен извор на вдъхновение.

Като творец много силно ме вълнува вътрешния живот, духовното, онова което е отвъд. Онзи свят който се вижда само със сърцето. Но за да се изрази правдиво, адекватно не трябва да се прескачат стъпала , а да се върви смирено и търпеливо. Художникът трябва да има личен почерк , но и не трябва да забравя че… е само проводник, вестител на Всевишния Дух, че именно Великия Божи Дух е този който създава всичко и извън Него всичко е илюзорно. А е илюзорно, защото то в себе си не съдържа Живот- също както егото,което е само сянка на Божественото. Живот има само в онова което произлиза от Бога.

Като една духовна земя, изтокът ме привлича от както бях малко момче. Дълги години мечтах да зърна величествените Хималаи и мистичната красота на Изтока. На 22 Февруари мечтата ми се сбъдна и аз заминах за Непал. Там благодарение на моя приятел Олоф Ялбро успях да видя и преживея и почувствам автентичната атмосфера на живота в Непал. Като също така преживях чувства които се докосват до двата края на спектъра. От една страна чувства да тъга и смазваща безнадежност – виждайки съдбата на мъжете, жените и техните деца от тухлените фабрики. И от друга страна- голямо вдъхновение и разширение на съзнанието докосвайки се до величествената красота на Хималаите. Земя която омагьосва своите посетители. Място където можеш да чуеш пулса на Вселената. „