Името на Николай Константинов (р. 1965, София) е малко познато в България. Неговата професионална кариера се развива в Брюксел, където живее от 1990 г. Завършва Висшето националноучилище за визуални изкуства – La Cambre през 1995. От 1998 е асистент, а от 2019 професор по Дигитални изкуства 3D в същото учебно заведение.

Като автор работи в областта на традиционната и дигиталната скулптура, и на рисунката. В момента развива проекта „Studio Visit“ – виртуален свят, който има формата на скулптурно ателие с гигантски размери. В това ателие съжителстват виртуални скулптури и инсталации. Една от специфичните характеристики на този многогодишен проект е отношението към мащабите, пространството и монументалното присъствие на текст.

В настоящата изложба ви представяме серия скулптури и рисунки, създадени в периода 2015-2019. Изпълнени предимно в гипс, те се опитват чрез един традиционен материал да постигнат въздействие, присъщо на дигиталните изкуства. Техниката съчетава класическо моделиране и дигитално отпечатани фрагменти. Множеството движещи се пластове, органичните и „изтичащи“ форми се противопоставят на статичността на скулптурата и се опитват да променят възприятията ни за нея. Като че ли създадени от естествени стихии, тези скулптури се отдалечават от своята изкуствена природа и стават част от заобикалящия ни свят. Слоевете, от които са изградени работите, както и необходимостта да бъдат възприемани от всички страни, променят нашето гледане.

Началото е поставено с колекция от снимки на облаци, наподобяващи човешки лица. Облаците често приемат форми в нашето съзнание, които внезапно се появяват и бързо изчезват. Парейдолията е психично явление, при което различни обекти и явления се възприемат като нещо съвършено различно и често е признак за развито въображение. Смята се, че тази способност е важна за развитието и социализацията на човешкия вид.Николай Константинов създава форми на границата на турбулентното флуидно завихряне, лица, които се изграждат и разпадат пред очите ни, които мигрират не само от едно състояние в друго, но и в рамките на собствената си природа. Те носят имена на герои и чудовища от древни митологии, реферират към произведения на други автори („Лоши птици“ е ироничен коментар на серията „Сирени“ на Кики Смит), но винаги разчитат на силата и адреналина, които тези асоциации носят.

Рисунките представляват опит за сливане на дим и човешка плът, като символ на постоянно течащия и променящ се свят. Или както ги описва самият Николай Константинов: „Стремеж към хармония или защита срещу болката…“.

Проектът Николай Константинов. Облаци и образи. се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”.
#Солидарност_В_Културата