Изложби

Галерия Възраждане кани на изложба живопис „Жените в Новия Завет“ на Юлия Станкова

На 30.07.2020 г., четвъртък, от 17:00 ч. до 19:00 ч. галерия Възраждане Ви кани на откриването на една различна, душевна, чиста и докосваща сърцето изложба на Юлия Станкова под надслова „Жените в Новия Завет“. В 18:00 ч. в двора на галерията Краси Алексиева ще приветства гостите, ще представи авторката и изложбата, която ще продължи до 31.08.2020 г.

 

Библейската тематика е изключително широко разпространена в творбите на хиляди художници. Но цяла изложба, посветена на жените от Новия Завет е нещо много специално и рядко. Особено когато авторът е жена – теолог. В тези картини няма нищо случайно. Женските образи, обстановката, предметите и детайлите, мъжете, Христос – всичко е символно, наситено с вяра, обрядност, мистичност; навсякъде витае силата на Божия син. Картините са като проповеди. Много от тях, като композиции и образно присъствие, са истински, силни живописни постижения. Иконното живописване на случваемостите свързват творбите с хилядолетните традиции на християнската църковна живопис. Но съвременните похвати в рисуването на авторката я определят по-близо до апокрифната стилистика.

 

Изложбата стои здраво стъпила в съвремието ни и човек изведнъж става силно заинтригуван и съпричастен към многостранното присъствие на жената в историческата фактология на Новия завет. “ Краси Алексиева, 2020 г.

 

 

Кратка биография

 

1978 г. – диплома за минен инженер, Минно-геоложки университет, София

 

2000 г. – диплома за магистър по теология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, богословски факултет

 

Самостоятелни изложби:

 

Четиридесет и седем самостоятелни изложби:

 

България (София, Пловдив, Видин), Северна Македония (Битоля, Струга), Гърция (Драма, Тасос, Атина), Франция (Гренобъл, Виен), Холандия (Хага, Леуварден, Аудкарспел, Амстердам, Егмонд Биннен, Драхтен, Кастрикум, Варменхаюзен), Германия (Фрайбург), Англия (Лондон), Италия (Венеция, Отранто).

 

(Предстоящата изложба ще бъде втората ми изложба в Пловдив, първата беше в Балабановата къща, 2011 г.)

 

още: стихове, статии и богословски есета във вестник „Литературен форум“, списание „Литературни балкани“, интернет-сайтовете Литернет, Въпреки и ArtWay; съсценарист на документалния филм „Иван Георгиев – Рембранд“.

 

 

Моят творчески експеримент

 

Най-кратко бих определила работата си като съвременно продължение на византийската живописна традиция.

 

Звучи парадоксално едно изкуство да има претенциите да е съвременно и заедно с това да остане в езиковата изразност на една средновековна изобразителна система.

 

Това, обаче, е възможно, когато образният език, създаден от източните църковни отци и византийските художници, се приложи творчески днес. Преди да обясня как може да стане това, трябва да кажа, че византийската изобразителна система се появява в късната античност, когато изкуството, което днес наричаме академично, е достигнало своя апогей. Така че иконописта е символна фигурална живопис, която, в контекста на късноантичния реализъм, е сравнима като явление с модерното изкуство на двадесети век, чиито носители са Модилияни, Пикасо, Шагал… С други думи, византийската иконопис, въпреки фигуралността, е едно абстрактно по същността си изкуство, което за съжаление е попаднало в клопката на традиционализма преди да се развие напълно.

 

Така са се стекли обстоятелствата през вековете, но сега, от дистанцията на времето, това положение може да се промени. Моят творчески експеримент се състои главно в това да извадя иконописта от зоната на занаятчийството,  да открия свободните ѝ „валенции“, да я съживя като посредник в нашия диалог с Библията и, доколкото посланието в нея е общочовешко, да върна тази образност сред съвременните културни течения в Европа, където вярвам, че е нейното място.

 

За тази цел от тридесет години насам изучавам съдържанието на Стария и Новия завет, където откривам детайли от Библейския разказ, останали неизследвани в познатата ни иконография. За да намеря образния аналог на едно Евангелско събитие, който да не е просто илюстрация, а богословска интерпретация, изучавам „синтаксиса“ на византийския изобразителен език и го използвам за „написването“ на нови „изречения“. С други думи, търся и намирам нови иконографски композиции, свързани със събитията, описани в Библията, които да отразяват моето вълнение и прозрения, възникнали при четенето и препрочитането на Библейските текстове.

 

Ето защо се определям повече като богослов със сръчна ръка, отколкото като художник.

 

Жените в Новия завет

 

Още в началото на моите занимания с Евангелските текстове, бях очарована от женското присъствие в тях. И в четирите евангелия е обърнато специално внимание на групата жени, които са следвали Иисус по време на дейността Му в Галилея и после в пътуването Му от Галилея до Йерусалим. Те несъмнено са присъствали на всички проповеди на Христос, помагали са Му, грижели са се за Него, когато се е налагало са предоставяли имотите си. Те единствени остават до Христос докрая, свидетели са на Неговото разпятие, а после те са първите, удостоени да свидетелстват за възкресението Му.

 

За да разберем каква е новозаветната жена, трябва да я погледнем през очите на Христос. Той вижда качествата ѝ и се доверява на нейните специални способности, които обикновено се пренебрегват и често остават скрити и за самата нея. Във всички новозаветни разкази за изцеления на жени или на техните деца, разпознаваме онези техни характеристики, които Христос поощрява, за да се превърнат жените в най-сигурните опори на Неговото учение и вяра.

 

Никъде в Евангелския текст няма да срещнем описание на външността на новозаветната жена, нито какъвто и да било художествен коментар. Библейският писател просто изрежда фактите като ни оставя сами да „нарисуваме“ във въображението си нейния портрет. И ние моделираме, всеки според способностите си, лицето с най-красивите черти, за да изразим възторга си от чудното преобразяване на женската душа, когато тя екстремно разцъфтява, окъпана в благодатната близост на Христос.

 

Евангелската жена не се бори за предно място в Божието царство, не афишира присъствието си, не влиза в спорове. За нея е достатъчно да следва своя Господ, да е близо до Него и да Му служи. Тя схваща веднага смисъла на Неговите притчи, без нужда от допълнителни обяснения. Тя е способна на онази любов, която я кара да забрави за себе си и да се слее с Христовото учение, да се превърне самата тя във вяра. Тайната на нейното стремително духовно проглеждане е в това, че тя слуша Божието слово не толкова с разума си, колкото със сърцето си. Тя има привилегията да притежава интелигентно сърце и чиста душа, с което нейната женственост се превръща в мяра и идеал за всички времена. Христовият поглед прониква отвъд телесно и надълбоко в нейната душевност до мястото, където е положено най-скъпото съкровище – Божия печат, непресъхващия извор на живота. Този кладенец би останал затрупан, скрит дори за самата жена, ако беше останал невидян и неосветен от очите на Христос. В светлината на Неговия поглед жената преоткрива себе си такава, каквато е изначално сътворена. Така преобразена, тя придобива желанието и силата за един кратък миг да преодолее бездната, която разделя греха от светостта.

 

Юлия Станкова