Изложби

Павел Койчев: Есенните изложби винаги са били място за по-свободно представяне на изкуство

Павел Койчев е сред най-интересните български скулптори. С богата кариера и разпознаваем стил той вече е записал името си в историята на българското изкуство. Автор, който обича да работи в голям размер и на открито, известен с няколко творби в публично пространство и интересния парк „Оригиналите“ край с. Осиковица на 68 км от София. В Националните есенни изложби през 2020 година е един от двамата скулптори, които ще представят свои работи. Фигуралните му творби ще са подредени в двора на къща Хиндилиян. Традиционните изложби ще се открият на 1 септември.

Какво представяте на изложбата?
Ще представя малко над 20 пластики, разпределени в три цикъла. Поставил съм си най-прости задачи: фигури в три пози – легнала фигура, седнала и права. Това са трите основни ситуации на човешкото тяло. От всяка има по 6-7. Фигурални са нещата.
Изложбата е чиста скулптура – 19 от работите са по-малки, има 3 по-големи, като те пак са част от цикъла: една легнала, една седнала и една права. Има и композиции от легнали двойка мъж и жена. Малките са отляти в месинг, а по-големите са в гипс.

За масовата публика вероятно сте по-известен с по-големи, като размер, работи, както и с такива в публично пространство. Каква е разликата да се работи в по-голям мащаб и в такива малки работи?
Темите, които работя са постоянни, вечни. Важното е как е направена една работа, как е направено едно движение. Връзката между по-големите и по-малките творби съм аз, авторът е един, иначе те са различни. Но винаги едно решение зависи от размера, темата, материала. Аз обичам по-големите форми, повече ми допадат. И предпочитам да са на открито, да присъстват в пространството.
Търсил съм всяко движение да го направя по различен начин. Някои работи са по-обобщени. Смятам, че всички ра различни, във всяко движение съм търсил и съответна текстура. Доколко се е получило – ще видим.

Как се стигна до участието Ви в Есенните изложби?
Когато започнах да правя тези неща не съм мислил за Есенните изложби. Още миналата година бях намислил да правя три цикъла с трите движения. След като ги направих първо във восък, и дадох някои за леене, започнах да мисля – къде ще ги представям. Трябва да е пространство, което е подходящо за тях, в София в „Райко Алексиев“ нямах възможност.
И някак случайно тогава ми се обади Галина Лардева. В предходни години са ме канили да участвам на Есенните изложби, но съм откавал. А сега някак си пасна, идеален случай. Мислих известно време и реших, че ще се съглася и ще изложа нещата в двора.
Предпочитам външното пространство. Дори и малка в размер, смятам, че скулптурата е най-добре да е навън. Иначе ги работя много време – от октомври само с това се занимавам, а има много работа. Трябва да се измислят – а измислянето никой не му обръща внимание – после се правят във восък, после обработката в метал, което е много и трудоемко.

Няколко думи за Националните есенни изложби – какво мислите за тях като събитие?
Още от самото начало ми харесват като идея. Има една свобода на показване, какво искаш да направиш, така беше даже и преди 89-а година. Струва ми се, не всеки път през годините са ме задоволявали като резултат. Сякаш се е случвало колегите да подценяват изложбите, а те са прекрасни, на прекрасно място. Времето също е чудесно за изложби – през септември месец в Пловдив.
В последните години се отнасят сериозно, имаше някои скулптурни неща, които стояха много добре. А за мен, надявам се следващата ми изложба да е чиста скулптура. Предпочитам навън, външното пространство. И винаги, колкото и да е концептуално, правя скулптура.