Денят му беше запълнен до последната секунда. Събуждаше го, както винаги, княз Мишин. Той започваше да гъделичка босия му крак с големите си разперени сиви мустаци и това беше достатъчно. Беше забелязал, че княз Мишин ходи някъде през нощта, дори в просъница като че ли му се счуваше, че долавя далечен шум от битка…