Вернисаж на 27 октомври, вторник, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.

През 1806 семейство Дени основава в област Майен, Франция компанията за текстил „Toiles de Mayenne“. През XIX век нейната дейност се състои главно в предене и тъкане, извършвано от около 500 души. Ритмичното движение напред-назад на совалките в становете напомня на песен с ритъма на живота, неговата безкрайна цикличност и приемственост. 214 години по-късно почти нищо не е променено и становете на Майен продължават да създават емблематичен интериорен текстил за домовете и обществените сгради във Франция и по света.

Приемствеността между поколенията и обвързаността с наследството са обект на продължително и задълбочено наблюдение на българското и френското общество от страна на Албена Димитрова. През 2018 писателката получава от осмото поколение текстилни предприемачи от фамилията Дени дарение от платове на „Toiles de Mayenne“. Идеята е да бъде създадена модна колекция извън тяхното основно предназначение.

Преди да преодолее твърдостта на материята, Антония Точка опознава в детайли солидната й, но фиксирана природа с всички нейни характерни особености и свойства. След три експериментални години дизайнерката успява да промени изначално зададения ритъм от становете на Майен и да придаде на платовете нов смисъл и съществуване в новаторски силуети. А Мина-Анхела Игнатова ги връща обратно към статичната им природа в серия от фотографии, част от една и съща визуална нишка. Тя прегъва някои от тях и ги заснема повторно с вече оставените в материята следи, очертаващи контура на плисето, което се появява във всевъзможни варианти върху различни повърхности като знак за непрекъснатост и приемственост. Част от тези фотографии комфортно покриват щорите на прозорците, а други са прехвърлени директно върху белите музейни постаменти или са представени като обект в разгърната книга лепорело на стената.

Следите в материята, оставени от авторите в изложбата, са в пълен синхрон помежду си – в автентичния интериор и под светлината, огрявала дома и изкуството на забележителната художничка Вера Недкова (1906–1996).

За авторите:

Албена Димитрова е български писател и драматург. Завършила е Сорбоната, живее и работи във Франция от 1989. Като икономист работи в областта на създаването на математически модели на системните рискове в масовата приватизация и корупционните механизми. Заемала е отговорни постове в международните отдели на престижни държавни и частни финансови институции. От 2014 се посвещава изцяло на писателската дейност с романи, драматургични текстове и сценарии за киното. Тя е един от малкото драматурзи от български произход, поканени да пишат за редовния репертоар на Comédie-Française и Compagnie 111/Aurélien Bory. Дебютният й роман „Ще вечеряме на френски“ (2015) е номиниран за множество награди.

Мина-Анхела Игнатова е фотограф, журналист и режисьор. Родена е в Хавана през 1975. През 1997 заминава за Париж, където завършва „История на изкуството“ в Сорбоната и специализира „Съвременно изкуство“ и „Фотография“. От 2003 работи като професионален фотограф на свободна практика. Нейни репортажи и модни серии са публикувани във водещи световни издания. Тя е сред предпочитаните фотографи на форумите за висша мода, включително и зад кулисите на Седмицата на модата в Париж. Занимава се и с документална фотография, а от 2009 работи за немско-френския телевизионен канал ARTE.

Антония Точка е дизайнер, художник и експерт в областта на модния дизайн. През 2018 става носител на награда от най-мащабния международен конкурс за зелени бизнес идеи – Climate Launch pad като създател на материя, способна да лекува човешкото тяло. Антония е основен двигател на модната марка Tochka, създадена през 2006, която предлага уникални материи и дизайнерски решения. Експериментира с вече съществуващи модели и обекти, като ги претворява по уникален начин. Създава костюмите към постановката „Театър, любов моя“ (2016), по текст на Валери Петров в Театър 199. Отскоро е преподавател в Професионалната гимназия по облекло „Княгиня Мария-Луиза“ в София.

Яна Братанова, куратор