Вернисаж на 12 ноември, четвъртък, от 17.00 до 19.30 часа,при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.

Участници: Боряна Пандова, Георги Георгиев-Jorrras, арх. Даяна Николова, Леда Старчева, арх. Полина Кьосева и Стела Василева

Изложбата дискутира мястото на музея като институция в една много динамична среда. Ако доскоро дигитализирането на изложби и колекции, онлайн достъпът до тях и виртуалните турове бяха съпътстващи музейни дейности, то в променящите се условия днес те се превръщат в основни. Какво е бъдещето на музейната институция? Каква е нейната реална-дигитална среда? Какви са очакванията на публиката? Изложбата включва произведения, породени от съществущото музейно пространство в сградата на Софийския арсенал.

„Тик-так” на Боряна Пандова съдържа в себе си идеята за минута време и промяната, която носи. Два последователни кадъра, направени в залата на музея, са заснети в разлика от една минута. В тази пренебрежимо дълга минута се случват промени, които често остават незабелязани. Колко дълго е това време в музея? Как се променя той? Боряна Пандова „документира” тази промяна било и в рамката на минута.

Арх. Даяна Николова изгражда инсталацията „Със себе си” като място за уединение и размисъл в една обкръжаваща музейна експозиция. Това пространство в пространството се превръща в нов обект. Дали не се доближаваме до момента, в който физическото присъствие в музея ще е така необичайно и рядко, че самото то ще се превърне в обект на музейната експозиция? В своето търсене авторката отива още по-далеч, като пита: „А дали докато прекарваме все повече време сами, това няма да се случи и с личното ни пространство и уединение?”.

Георги Георгиев -Jorrras прави кратка ретроспекция в изследването на образа, обръщайки поглед назад, извън себе си. Привнесени обекти – намерени по строежи случайно изоставени материали той превръща в художествено произведение, част от двойнствена картина, където съжителстват в едно цветният предмет и живописваната повърхност. Добавената реалност придава ново значение, излизащо извън рамките на художествената творба.

Темата за връзката художествена творба – музейно пространство е обект на изследване и при арх. Полина Кьосева. Авторката разглежда пространството реално – виртуално, при което материалният артефакт се разполага във физическото пространство, само за да го преодолее. Инсталацията на арх. Кьосева е метафора на това преплитане между пространствата, в които художествената творба се развива. Тя е отражение, но и продължение на един процес, който започва в музея и преминава извън стените му.

Физическото присъствие на художествената творба е като че ли най-осезаемо при Леда Старчева. Избрани скулптури – първата и най-новите от серията «Олекотени версии» са изградени от материали, които са извадени от реалната им среда. Натрошените уплътнения от стиропор и градският отпадък препращат към запустелите индустриални пространства. Това усещане е подсилено от интериора на сградата на Софийския арсенал – пример на индустриалното архитектурно наследство.

В огледалната повърхност на творбите «Circles» на Стела Василева се отразява интериорът на музея – архитектурни елементи, върху които личат следи от времето, когато сградата е служила за военни цели. В тях се отразява и публиката, преминаваща през експозицията. Многократно мултиплициран образ на отделния посетител ни прехвърля към една друга реалност извън тази на музея.

Изложбата „реалният МУЗЕЙ” е част от програмата „ПРОСТРАНСТВО-ПУБЛИКА“на Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство с куратор Надежда Джакова.