„Асоциативно-метафоричната“ композиция е изобразителна тенденция, широко разпространена в българското изкуство през 70-те години на миналия век. Нейни различни форми се наблюдават в живописните и графични творби от периода. Основната характеристика на „асоциативните“ произведения е обединяването в една картина на образни мотиви или сцени, притежаващи свое време и пространство – различни моменти от едно събитие или няколко събития от различни епохи. Целта на този тип творби е съпоставянето и многостранното осмисляне на събитието/ята, изобразено/и в конкретната живописна или графична работа. Ето защо „асоциативно-метафоричната“ композиция намира приложение във фигуралните композиции на историческа тематика. Представените образни мотиви или сцени трябва да бъдат разглеждани като отделни асоциативни звена – обозначение на мисъл или чувство, свързани в една асоциативна верига и ориентирани към общ смисъл.
Сред авторите, използвали принципите на „асоциативно-метафоричната“ композиция в своите творби, са Теофан Сокеров, Петър Чуклев, Анастасия Панайотова, Жана Костуркова, Румен Скорчев, Иван Нинов, Иван Димов, Михалис Гарудис, Христо Нейков, Стоян Цанев, Любомир Йорданов, Димитър Киров, Георги Божилов, Ванко Урумов, Светлин Русев, Любен Диманов и др. Във виртуалната изложба са включени живописни и графични произведения на част от посочените автори.