Васил Евтимов е роден на 29 юни 1900 г. в град Кюстендил и е от златната кюстендилска школа заедно с Майстора, Асен Василиев, Борис Елисеев, Иван Ненов и Кирил Цонев и др. След постъпването в Художествената академия живопистта става съдържание на целия му живот. Дипломира се през 1925 г., специалност Живопис.
В началото под влияние на своя близък приятел Владимир Димитров – Майстора, Васил Евтимов се насочва към портретите и битовите композиции.
Васил Евтимов посещава два пъти Париж, където има и самостоятелна изложба. След Втората световна война работи в Националната художествена галерия и Етнографския музей. През 1955-1956 г. художникът посещава Китай за 6 месеца и прави изложби в Пекин, Шанхай и други градове. Той е и сред основателите на Българо-китайското дружество за приятелство.
Васил Евтимов създава собствена теория за спектралните цветове в различни гами, като музикалните тонове – мажорни и минорни. Монотипиите му са богати на форми, багри и фактури. Участва в множество ОХИ, има самостоятелни изложби в Кюстендил – 1979 г., Мюнхен – 1985 г. Произведения на художника притежават много софийски фамилии и частни колекции в Париж, Брюксел, Лондон, Мюнхен, Стокхолм, Цюрих, Вашингтон и Ню Йорк, както и много държавни галерии в България. Най-голямата сбирка от негови творби е в ГХГ „Владимир Димитров – Майстора”, Кюстендил.
Васил Евтимов рисува поредица портрети на персонажи от известни софийски фамилии, натюрморти, фигурални композиции и пейзажи. По-известни цикли в творчеството му са: „Край Кюстендил”, „Моми”, „Хора”, „Априлското въстание”, „Рибари”, „Градски фолклор” и други.
Васил Евтимов е първият български художник, който рисува Паисий като зрял мъж, а не като белобрад старец. Картините на художника са работени с колорит, който откроява един уникален авторски почерк.
Васил Евтимов умира през 1987 г. в София.