Елена Карамихайлова (1875-1961)учи в Цариград, където завършва Американския колеж за момичета. Проявява любов към музиката и въпреки че директорката на Американския колеж се опитва да я убеди да се посвети на правото, тъй като според нея България напредва и в скоро време жените ще имат същите права като мъжете, Елена – раздвоена между пианото и рисуването, след дипломирането си заминава за Виена, за да продължи музикалното си образование. Там решава, че няма достътъчно музикален талант и учи три месеца в частното училище по рисуване на словенеца проф. Треблов (т.нар. „Дамска академия“), а по-късно в Мюнхен при известните художници Хенрих Книр, Янжело Янг и Християнис Ландербергер.

Завръща се през 1908 г. със солидно образование и висока художествена култура. Установява се в София при един от братята си, известен хирург, а през лятото е в с. Земен, Кюстендилско. Преди Първата световна война пътува до Мюнхен (където има ателие) и Париж.

До края на живота си Елена рисува като независим художник. Тя е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Утвърдена майсторка е на женския портрет – в началото рисува портрети на градски жени, а по-късно – и на български селянки.

Елена Карамихайлова – „Портрет на момиче“

Тя е сред създателите на българския импресионизъм. Характерни за картините й са „светлината и вибрациите на въздуха“**.

Не бих се наела да говоря за картините й от позицията на разбиращ, камо ли експерт, но пък смятам, че свободно мога да споделя усещанията, които те предизвикват, най-вече женските й портрети – деликатност, чувственост, малко тъга. Тя успява да придаде много реалистично образът на градската жена у нас в началото на XX век.

Картини на Елена Карамихайлова има в Националната и Cофийската градска художествена галерия, както и в картинната галерия в родния й град Шумен, която носи нейното име.