Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя нови работи живопис на Цанко Цанков, вдъхновени от пътуванията и духовния му опит.

В сложната обстановка на противопандемичните мерки своите нови платна живопис подреди в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, утвърденият варненски автор Цанко Цанков. Събрани под показателното название „Безвремие“, тези работи пресъздават духовния опит на артиста, почерпан от дълбокото му и промислено потапяне в света на будистките практики и от срещите му с техните автентични живи носители.

Изложбата на Цанко Цанков е отворена за посещения от 1 април 2021 г., а официалното й представяне ще бъде по време на нейния финисаж на 6 април от 17:30 в Градската галерия „Борис Георгиев“ – Варна.

Изложбата представя познавачът на индийската изобразителна традиция изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на ГХГ-Варна:

БЕЗВРЕМИЕ

Изложбата на Цанко Цанков „Безвремие“ ни открива пътеводни сигнали с прозренията на твореца от пътуванията и духовното му израстване в Индия, във Вараджа Академи във Вриндаван между 1994-1998 г.  След Борис Георгиев (1888-1962), той е другият художник от Варна, който след повече от половин век поема  пътя на Изток в търсене на своята истинска същност, като следва стъпките на своя духовен учител Шри Пад Баба.

В живописните му платна тематично можем да разпознаем песенната поезия на Рабиндранат Тагор със стиховете от сборника „Гитанджали“, за който през 1913 г. той получава Нобеловата награда за литература. Тази поезия се превръща в първи опит за изграждане на връзка между културите на Изтока и Запада. В изложбата са включени картини със стиховете на Тагор, изписани върху абстрактната плоскост с цветовете на седемте будистки скъпоценности. В изобразителното им поле словото резонира с живописната структура на пространството, метафорично записано от Тагор със стиха:  „Гмурвам се в дълбините на океана от форми, с надежда да се сдобия със свършената форма на безформеността“.

В търсене на своята истинска същност, Цанко Цанков тръгва по пътеката на бхакти йога и изучава текстовете от „Бхагавад гита“, за да намери същността си, такава, каквато е, и в изкуството да я изобрази в нейния философски еквивалент. В изобразителното пространство на картините художникът се пренася не илюзорно, а духовно. В контекста на цялото търси отговори за мястото си в света. По пътя на познанието и духовния си градеж открива „Пътя на Слънцето“, което се приема за Блестящото око на Върховния Бог, „Пътя на Луната“ представляваща бога Кришна, Луната, която е звезда, отразяваща неговата светлина, и поради това всички звезди в Космоса отразяват неговата светлина. Гравира текстовете от „Бхагавад гита“ на санскрит в горната част на картината – абстрактна, като абстрактния абсолют, олицетворение на Космичния, в който единното време /според химните на Атхарведа/ има две функции – едната на времето, циклично свързано с материалния живот и кармата, и другата, времето – вечност на несътворения абсолют на безсмъртието. Разчита идеята за времето като еквивалент на абсолюта, който има две форми на брахман – време и безвремие и избира втората за метафора на творчеството си. И точно тук, в изкуството си Цанко Цанков успява визуално да споделя срещите си с духовните светове на Кумбха Мелла, на светеца от Вриндаван, на странстващите Садху за които реалният/материален свят е отражение на духовния.

В търсене на хармонията на духовния свят, съзнанието му преминава през три различни състояния – потребление, отричане и отдаденост. Последните две „Отричане“ и „Отдаденост“ са записани в картините със знаковите слова и това е белег, че той осъзнато е достигнал до себе си, т.е. до това второ и трето ниво, от което може да се премине отвъд илюзиите, в едно трансцендентално служене на изкуството, на което се е  посветил.

Тайнството на общуване със светите личности (садху-санга) и великите учители (гуру)  е положило у него началото на това духовното себеосъзнаване, с което той може и открива ролята си в безкрайния хармоничен свят на БЕЗВРЕМИЕТО. 

Във фигуралните му композиции „Пътят към реката“, „Бикът Нанди“, „Срещи по пътя“, „Малката принцеса“, „Краят на краищата“ са изобразени портретни фигури на гопите, хора които живеят и се грижат за кравите в селцето на Кришна и Радха – Вриндаван. Това са образи, изпълнени с една естествена красота и грациозност, които излъчват духовно удовлетворение и блаженство от това, че имат свое собствено място, място, в което живеят, изпълнени с безкористна и безпределна любов към Бога.

Живописните платна носят белезите на сложно изградената тонална живопис, в която богатството на цветните нюанси е постигнато с използването на полутонове и велатури, постепенно положени като воали. Напластени фино при пластичното изграждане на живописните изображения и в пространството около тях, те му придават онази звучност, сравнима с музика или с усещането за някакво възвишено поетично преживяване. Хармонията между форми и цветове е постигната и с изразителната красота на чистите линии и силуети. Образите, поставени в преден план на композицията, визуално се приближават до зрителя и въздействат директно. Художникът използва този сценичен похват, за да направи визуалния разказ видим и въздействащ. А там, където словото се намесва в живописното пространство, то въображаемо и асоциативно поражда образите в него.  Цветове, ритъм, хармония и сред тях словото – образ от поезия от древна мъдрост или реверсирани визии от реалността, носители на поезия, хармония и древна мъдрост. Те се срастват в пространството в едно цяло, то ги осмисля и те него осмислят, защото са наситени с енергията на божественото.

Цанко Цанков постига своето творческо духовно единение в изкуството и това го прави много по различен в контекста на изобразителната тематика за Индия. Той ни пренася в един свят на видимо и невидимо, в който духовните практики, интегралната визия, възгледа за цялото на човешката природа ни се разкриват със свещеното канонично знание от древните ведически времена. Това е живото знание, предавано и днес чрез будизма и неговите различни школи и направления в неговото систематично етическо учение и практики. В този смисъл по моста на културното общуване между Изтока и Запада, поставен от Рабиндранат Тагор и Борис Георгиев в 30-те години на ХХ век, мост условно хвърлен между два духовни свята и реката между тях, преминава и оставя своите следи в изкуството художникът от Варна, Цанко Цанков.

Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед

Репродукции: Александър Николов

http://varnacityartgallery.com

Материалът Безвремието на Индия в образи в изложбата на Цанко Цанков е публикуван за пръв път на Арт Варна.