Голямо име в българската графика, изключителен ерудит, знакова фигура в интелектуалния елит на Варна, проф. Иванов представя свои работи от 80-те години на ХХ век до днес.

Откриването е на 12 май от 18:00 в Градската художествена галерия на Варна.

Една изложба, която е изразителен артистичен жест на голям артист не толкова с броя на работите, колкото с концептуалната им сила, връща в началата и ключовите моменти от творчеството на проф. Владимир Иванов – уважаван график и преподавател, художник, който изкуши редица млади артисти във Варна със скритите послания на съвременното визуално изкуство.

Изложбата е по повод наближаващата 75-годишнина на художника и е само от произведения от колекцията на Цвета Георгиева. Организирана е с финансовата подкрепа на Община Варна. Експозицията ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, уредник в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна.

Ден преди откриването проф. Владимир Иванов сподели:

„Отдавна смятах да направя нещо с тази колекция на приятелката ми Цвета Георгиева, защото е хубаво да се види нещо, което показва връзката на двама души в най-добрия смисъл – в духовния смисъл на думата. В нея има графики – принтове, дълбок печат, литография, има поп-живопис – един обект – истинска вратичка, има и рисунка. Литографията навремето през 1996 г. я правих в графичната база в Бургас. Работите са 12, но едната е триптих, затова изображенията са 14.

Най-старите са от началото на 80-те години, излагал съм ги в първите Биеналета на графиката във Варна, има една работа от 1984 г., която намери отзвук и сред колегията, и сред зрителите – „Тайни послания“. Тя беше отправна точка за работата ми в следващите години. След това има други графики, като едната от тях съм правил в Амстердам, един принт от 2012 г. – и една рисунка. Всичките работи в изложбата са в концептуален план, в един регистър, където се стремя да превалира идеята пред изпълнението, макар че в графиката това мъчно се постига. В един традиционен вид изкуство аз съм се опитал да внеса концептуални моменти. Което в 80-те години не беше много популярно в България.

Последната работа е един принт, написал съм върху една кутия на улицата „Това изкуство ли е?“ Въпросът не е мой, той е на един от известните американски концептуалисти – Джоузеф Косут, който казва, че всяко произведение, което предизвиква този въпрос, всъщност може да бъде наречено съвременно. Всяко, което не предизвиква този въпрос, не е съвременно, а попада в конвенционалните работи, които са остарели за втората половина на ХХ век. До този принт стои една работа, към която всъщност е е отправен въпросът, защото тези неща, които пиша, могат да бъдат погледнати и като детска игра.

Така е и с „Imagine“ – тя може да има доста пластове. Единият е прочутата песен на Джон Ленън, която през 70-те години беше химн на всички, които искаха да се освободят от статуквото, каквото и да означава това. А друг пласт е това, че аз съм написал тази дума върху стената на старата Окръжна болница във Варна. Тя е важна за мен, понеже съм роден на метри от нея. Навремето бул. „Цар Освободител“ е бил канал, отвъд него на север е нямало нищо и там строят Окръжна болница. И когато през 1918-та година след войните към Варна прииждат бежанци от Добруджа, Тракия и Македония, общината им дава земя под наем и там се образуват три квартала – Добруджански, Тракийски и Македонски. Аз съм роден в Македонския квартал, защото прабаба ми и още три жени с нея са дошли от Кукуш, бягали през София и дошли във Варна. Защо? – защото дъщеря на нейната сестра била във Варна с мъжа си, а мъжът й е бил небезизвестният Йосиф Хаджистоянов, който прави водния план на Варна, докарвайки водата от Девненските извори а участва и в построяването на Северните бани. Бил е хидроинжер и архитект, завършил в Германия, работил в стила на Виенския сецесион, има ред постройки в центъра на Варна – хотели, къщи на бул. „Княз Борис“ и ул. „Македония“, на ул. „Охрид“. За половин година е бил и кмет на Варна, а след това отива в София. Та неговата жена е първа братовчедка на баба ми. Той трябвало да помогне да се намери работа за три жени – прабаба ми пристигнала с двете си дъщери и със свекърва си. Архитектът им направил малка къща, а прабаба ми е прала чаршафи за тази болница, на стената на която аз написах „Imagine“. Оголени са на места старите стени, с този хубав бръшлян много добре се получава.“

За изкуството на Владимир Иванов пише доц. Лора Попова:

„Реакцията на Владимир Иванов спрямо преобръщането на стойностите в хипермодерните времена е специфична. Той извежда творчеството като фокус, през който се оценяват ежедневните действия на човека, както и като път към истината, Абсолюта, любовта. Според художника изкуството изтръгва от дребното и дребнавото, спасява от привидностите, затова е в състояние да преодолее противоречието между тленно и вечно. Модус на живеене, творенето побеждава стихията на времето и преходността на материята, следвайки невидимото. Без да е религия, носи спасителната мощ и енергия на вярата, за да отведе отвъд непосредствено даденото. Императив за промяна, то дарява върховен смисъл на човешкия живот. Изкуството надмогва уседналостта на профанното и на сетивата, изтръгва от света на рутинно-делничния ритъм, за да възвиси човека. Така, през призмата на естетизирания опит, художникът внушава, че битийното време и пространство са преобразими, обновлението на света е осъществимо по пътя на творческите актове.

Във философията на Владимир Иванов, в неговите естетически виждания творчеството е начин за преодоляване на линейното време. Духовен филтър, истинско духовно съществуване – то е Възкресение. Възкресение на духа. Подобно разбиране в определена степен противостои на хипермодерните нагласи, за които границите не са трансцендентни, времето и пространството са „чисто количество“, а творчеството е от прагматичен порядък – хипермодерният човек изобретява и естетизира всеки обект на познанието.“

Доцент, д.ф.н. Лора Попова, ХИПЕРМОДЕРНИЗЪМ И НЕОКОНЦЕПТУАЛИЗЪМ, София 2012 г., издателство „Сиела’’

Владимир Иванов е роден през 1946 г. във Варна.

Завършва Френската езикова гимназия във Варна.

Дипломира се в специалност „Графика“ в  Националната художествена академия през 1975 г.

Работил е като художествен редактор в книгоиздателство „Георги Бакалов“- Варна.

От 1990 до 1994 г. живее и работи в Нидерландия.

От 1995 г. е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

През 1998 г. става доцент, а в 2004 г. професор по изобразително изкуство и изкуствознание.

Изнасял е лекции в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Нов български университет, Художествената академия в град Бреда, Нидерландия, Кралската художествена академия в Антверпен, Белгия.

Има над 30 самостоятелни изложби и многобройни участия в групови изложби в България и извън нея.

Негови творби са притежание на престижни колекции, между които: Градската художествена галерия – Варна, Софийската градска художествена галерия, Националната галерия, Дрезденския графичен кабинет, колекцията „Мейджи“ в Токио, Конгресната библиотека във Вашингтон и други.

Живее и работи във Варна.

Библиография:

Свилен Стефанов, АВАНГАРД И НОРМА – българското изобразително изкуство в края на XX век. София 2003 г.

Лора Попова, ХИПЕРМОДЕРНИЗЪМ И НЕОКОНЦЕПТУАЛИЗЪМ. София 2012 г.

АРТ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ВАРНА. Варна 2012 г.

120 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО. София 2013 г.

Ирена Димитрова, НОВИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРАКТИКИ ВЪВ ВАРНА. Варна 2019

Нина Локмаджиева

Снимки личен архив

http://varnacityartgallery.com

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Материалът Владимир Иванов с изложба за 75-годишния си юбилей е публикуван за пръв път на Арт Варна.