Галерия Sariev ще представи самостоятелната изложба на Мартина Вачева – Circle Pit, показваща най-новата серия творби на авторката от 2020 и 2021 г. във взаимно свързана инсталация.

Още с ранните си работи, с които печели популярност, Мартина Вачева изгражда силно разпознаваем визуален език, персонажна система и сюжети. Език, който отдава значимото на традициите, поп културата и социалния контекст такива, каквито са, такива, каквито искат да бъдат. Тези творби умело поставят специфична артистична позиция, забърквайки примамлива смес на хуманност и гротеска. Цветовете са свежи и ярки, очите на персонажите са отворени, обнадеждени, влажни от радост и учудване.

Ето какво пише Васелина Сариева за изложбата:

В новите творби от 2020-2021 г. на Мартина отчетливо се вижда промяна. Светлините биват угасени, прокрадват се познати лица от предишните картини, но липсват звездите на поп културата и типажите от митовете. Героите са деперсонализирани или по-точно героите се деперсонализират, те са в обща вълна, те са вълната, те са в трансформация, излизайки от рамката и потопени в подсъзнателното. Призраци на образа, които търсят реализиране между началото и края си, които сега са в едно. Те живеят в хтоничния свят на своя еуфоричен припадък, на музиката, на вихъра, на страстта, като пред дуел те провокират границите на други правила. Питаме се, имат ли те все още кумири? Или боговете, които искат да бъдат, са вече в залеза си.

Ключовата картина за изложбата „Splash“ представя типичното за рок концертите скачане на музиканта от сцената в публиката, познато като stage dive или slam. Рок певецът е останал сам с екзистенциалния си подтик за хвърляне в неизвестното на границата между доверието в публиката си, недоверието в себе си и доскорошните си апологети. Той се хвърля, но тук, в това колебание, за първи път в творбите на Мартина Вачева се появява заливане. Спонтанно, рязко заливане на картината с боя като предел на представата, на изображението, бялото петно, отказът и екстазът. Освобождаващ жест, който оставя място за спомена или по-скоро място за тотално новата реалност. Каквато и да е тя сега, никога няма да е изобразена, както преди.

Като живописни жестове заливането, както и изключването на светлините са брутални, те превземат и другите картини от цикъла. Прекомерната стичаща се течност е мътна, черна, синя, жълта. Тя замества социалния контекст, който доскоро определяше персонажите („Glammy Stirious“, 2021); тя е лична аура, несподелен, но подарен на всички екстаз („Cannonballs twist“, 2021); разтича се от продължителното, в самозабрава, пръскане със спрей по лицето на съвременната горгона („Burn Out“, 2021); тя е звукът, който ще изгърми тонколоната („Bottle of Lost“, 2021); разлива се върху двете картини от диптиха, в които музикантът се сбогува с публиката си с надеждата, че нещо ще ги събере (диптих,2021); тя е и засъхналата вада на изригналия потенциал, на собствената опияняваща несигурност, върху която стъпваме, с надежда да продължим („Cannonballs twist“, 2021).

И тук, в този цикъл творби, на фона на глухите светлини и разливане се случват неща, които са привидно забавни, но носят усещане за война с апликираните остатъци от конфети, обгоряванията на платното, разглабящите се рамки. Има мъчително нежелание за напускане на територията и някакъв неистов инстинкт за продължаване на ритуала като защитена зона на себеизявата. Себеизява, която отчетливо се самоизразходва, става тясна и нетърпима, бидейки в постоянен екстаз между предела и сигурността.

Питаме се, ако тези персонажи бягат към неизвестността като обещание за достигане на необятното, достатъчно ли е вече това. Кое ще продължи в този  death race*?

Екстремната сила на тази плътска изложба, населена с меланхолия, мощни фигури, мътна светлина, силни текстури, звук на зловещ декадентски карнавал, не е просто в смелостта да кажеш край на себе и на тези, които привидно „си“ в средата ти, но и да повярваш, че има нещо отвъд, което събира по друг, макар и невидим начин, нещо, което движи магически появилия се сред гъстата тълпа circle pit*, който не е просто божествената ни комедия.