Славка Денева е българска художничка, дъщеря на художника Борис Денев и Мара Денева.

Учи живопис в Държавната художествена академия в София (днес Национална художествена академия) при Дечко Узунов и Панайот Панайотов, но не успява да се дипломира (1953 г.), тъй като дипломната ѝ работа – живописно платно, озаглавено „Товарене на щайги домати в камион по залез слънце в село Койнаре“ – е отхвърлена от съвета на Художествената академия. Въпреки това тя започва да работи като художник на свободна практика. Рисува пейзажи, портрети и натюрморти. Още с първите си произведения художничката показва категорично своята индивидуалност и бива забелязана. 

Тя е личност с богата култура и всестранен артистизъм, удивително честен и открит човек, буквално всецяло отдаден на изкуството и с огромно преклонение пред творчеството на именития си баща. Въпреки трудностите, които среща като творец с различни от официалните възгледи, тя не престава да рисува. Често работи едновременно върху няколко произведения, чиито сюжети са ѝ еднакво интересни за момента. Не подписва и не датира творбите си, не им дава названия. Портретите, които рисува, винаги изобразяват човека в интересна обстановка с различни вещи, натюрмортите ѝ са по-скоро части от конкретен интериор, отколкото сбор от различни предмети; в интериорните композиции силно се усеща невидимото присъствие на хора.

Славка Денева, също като баща си, не се вписва в канона на соцреализма и не прави самостоятелна изложба приживе, макар че участва в няколко общи експозиции. Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1994 г. – десет години след смъртта ѝ.Някои от картините на Славка Денева са изложени в Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия и в галериите в Пловдив, Плевен, Сливен и Перник.Борис Денев (1883 – 1969) е централна фигура в културния и обществения живот на България между двете световни войни. Той е живописец, военен художник, изобретател, есеист, просветен деец, част от софийската артистична бохема, съпруг на Мара Грозева, дъщеря на виден индустриалец и кмет на София. Единственото им дете Славка Денева (1929 – 1984) расте в семейния дом на улица „Шипка“ 18 сред музика, книги, домашни представления, заобиколена от интересни личности и картините на баща си. Втората световна война и бомбардировките над София прекъсват безгрижното ù детство. Новият строй, установен в България след Деветосептемврийския преврат през 1944, съдбовно променя живота на семейство Деневи. Зрелите години на Славка преминават изцяло в периода на социализма. В началото е дъщеря на „враг на народа“, а по-късно е квалифицирана като „особнячка и маргинал“. Но зад стените на дома си Славка гради своя свят. Грижи се за майка си и баща си до края им, обгражда се с кръг от близки приятели, с които споделя радостта от интелектуалното общуване. Въпреки ограниченията на системата и материалните затруднения, в които живее, тя се развива като автономен художник със собствен разпознаваем стил.