Роден в Казанлък. Родителите му временно са се преселили тук заради опожаряването на Стара Загора. Двегодишен е, когато баща му умира. През 1890 год. семейството се завръща в Стара Загора. Тук учи и с всяка нова рисунка оформя мечтата си да стане художник. През 1903 год. постъпва в Държавното рисувално училище в София. Учи живопис в ателиетата на професорите Иван Мърквичка и Иван Ангелов. Живее на ръба на глада, но дарбата му е очевидна и през 1907 год. продължава във висшия курс на Художествената академия. Завършва го с отличие през 1910 год. През следващата есен е назначен за учител по рисуване в Старозагорската мъжка гимназия. Появяват се първите пейзажи от околностите на Казанлък и бреговете на Тунджа. Някои от тях успява да продаде. С парите, както повече от своите колеги, той пътува до Рим, Флоренция и Венеция, в чиито музеи изучава творбите на старите майстори. През 1914 год. участва в конкурса за завеса на Старозагорския театър с една образна алегория за трите музи на изкуствата. Журито, председателствано от проф. Антон Митов, отсъжда първите две премии на Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, а третата – на Васил Костакев. Първата си персонална изложба открива през 1927 год. В нея е включил общо 32 платна. Сред тях са портретите на Елена Златева, д-р Драгиев, Люба и Мария Червенкови, съпругата Бонка и пейзажи. Вижте материала и на проф.Марин Добрев, директор на ХГ-Стара Загора dolap.bg/2020/07/28/да-си-спомним-за-романтичния-художник/ Из Поредица- художниците от началото на ХХ век / №36 – Анастасия Василева