Categories
База Данни Картини

Марио Жеков- (16.10.1898-03.08.1955)

Марио Жеков- (16.10.1898-03.08.1955)- Роден в Стара Загора. „Човекът е частица от Космоса, той остава, свързан с природата. С мъдро вглеждане в нещата, с творческа енергия, с въображение, човек може да вниква в закономерностите, които владеят в природната среда. Да превърне природните явления и гледки в свои преживявания“ М.Жеков През 1917 постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната НХА). През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен. Френски офицер бил толкова възхитен от него, че вместо в лагер, му съдейства да учи живопис във Франция. През 1919 год. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище, после пътува за Турция и рисува Босфора. Членува в Дружеството на южнобългарските художници. От 1920 участвува в дружествени изложби, реди самостоятелни експозиции в София и провинцията, но дълги години името му е по-известно извън България. Марио Жеков прекарва две трети от живота си в рисуване сред природата – в пътуване из морските брегове – Ривиерата, Босфора, Черно море, Далматинското крайбрежие. Той е отдаден на морето и всичко, което прави, е за да стигне отново до него и да го рисува. Отвреме-навреме приема работа като художник в Пловдвиския театър, но единствената му цел е да дочака ваканцията и да тръгне отново към брега. Прави изложби в Париж, Прага, Букурещ, и нявсякъде е приет с възторг. Получава награда на международната изложба-конкурс в Лайпциг през 1936 г. Известно време живее в Дубровник и създава някои от най-значимите си произведениятам. Дори и днес Марио Жеков е един от най-популярните художници в Дубровник. Негови произведения са собственост на БНБ, НХГ, СГХГ, художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, частни колекции в България и Европа. Автор: А. Василева











Categories
База Данни Картини

Христо Каварналиев – (1892 – 1951)

Христо Каварналиев – (1892 – 1951)-роден в гръцката махала на град Варна на 8 май 1894 г. През 1910 г. той започва образованието си в Художественото индустриално училище (понастоящем Национална художествена академия) в класа на проф. Иван Мърквичка. През 1914 г. Христо Каварналиев открива първата си изложба в София; специализира в Мюнхен през 1920. През 1924 г. започват продължилите близо пет години пътувания на Христо Каварналиев – Истанбул, Египет, Хамбург, Любек, Париж, Марсилия, Ница, Соренто, Москва. Между тези пътувания той урежда изложби в България –1925. През 1930 г. Христо Каварналиев подрежда над 100 картини в Добрич, по това време в границите на Румъния. От същата година датира и интересната съвместна изложба с шотландеца Уилям Уотсън във Варна. Следват изложбата от 1931 г. в Столарското училище в Русе и тази от 1934 г. в Габрово. През 1935 г. Христо Каварналиев участва в изложбата „100 години Българско изкуство 1820 – 1920“ с два пейзажа от Хамбург, през 1936 г. подрежда изложба в салоните на Варненския народен театър. Авт: А.Василева





Categories
Арт Новини

„Value of Values“ | изложба на Морис Бенаюн и Тобиас Клайн

DA Fest и Френски институт в България представят:

 

Стойност на ценностите / Value of Values (VoV)
Интерактивна инсталация на Морис Бенаюн (MoBen) и Тобиас Клайн (Франция/Китай/Германия)

26 октомври – 7 ноември, 2021 г.

 

Value of Values (VoV) – Стойност на ценностите, включва BCI, EEG, графики в реално време, HuGAN, Blockchain и NFT, като така помага на участниците да придадат форма на човешките ценности, които след това се превръщат в NFT токени, регистрирани в Blockchain. Те могат да бъдат събирани, разменяни и търгувани, генерирайки транзакционна поезия. С това можем да видим класирането на стойностите на пазара, да спекулираме с тяхната еволюция и да наблюдаваме как културите влияят върху финансовата оценка на човешките ценности.

С подкрепата на: Etat Pur

Виж събитието във Facebook


DA FEST [8]

Осмото издание на международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest ще се проведе от 26 до 30 октомври 2021 г. в София. Фестивалът се организира от Национална художествена академия и Фондация DA Lab. Куратори са Венелин Шурелов и Галина Димитрова-Димова.

Фестивалната програма събира заедно изтъкнати творци от международната художествена сцена и млади автори. Много от чуждестранните участници идват за първи път в България, което дава уникален шанс на публиката да се срещне отблизо с тяхното изкуство Събитията в DA FEST 8 включват изложби, аудио-визуални, театрални и танцови пърформанси, видео арт прожекции, лекции и презентации, творчески работилници, концерти, които представят разнообразните изследвания и художествени практики в полето на дигиталните изкуства.

Селекцията на DA FEST 8 включва над 30 творци от различни държави и дисциплини, сред които Морис Бенаюн (Франция/Хонг Конг), Йохем Хендрикс (Германия), Андреас Мюлер-Поле (Германия), Кен Риналдо (САЩ), Ана Петрович (Хърватия), Карло Зани (Италия), Нико Ангиули (Италия), Клаус Обермайер (Австрия) и дуото Varvara & Mar (Естония). Сред българските участници в програмата са младите артисти Аксиния Пейчева, Владислав Илиев (Phormatik), Марина Генова, Вероника Табакова и Яна Меламед, Ивелина Иванова и Мартин Луканов, чийто проекти, представени във фестивала бяха продуцирани по-рано тази година от Фондация ДА Лаб в рамките на проекта „Стойност/Ценност”.

Фестивалната програма ще разкрие различни аспекти от богатия спектър на този род изкуствата – дигитално видео и фотография, интерактивeн пърформанс и инсталация, аудио-визуалeн пърформанс, виртуална реалност, стрийминг, триизмерно картографиране, мрежово изкуство, звуково изкуство, био-технологии, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми.

 

Събитието във Facebook

 

Categories
Арт Новини

CREDO BOX: DATÆ

 

CREDO BOX представя:

DATÆ
кураторски опит върху анонимността на автора
23 октомври – 13 ноември, 2021
Oтктиване: 23 октомври, 18:00 – 20:00 часа
CREDO BOX | Галерия Credo Bonum, ул. „Славянска“ № 2

 

 

DATÆ събира епистоларните следи на отсъстващи автори върху излезли от употреба рамки. Това е опит да се мисли връзката между датата, като събираща календарно време, и оставеното послание отвъд хронологична подреденост. На изпитание са подложени устойчивостта на материала и трайността на дадена идея. DATÆ оголва интимната мисъл, намерена в дневник, писмо или роман, пред анонимността на публичния поглед.
Подходът се основава върху това даден знак да може да бъде повторен като акт на припомняне, като цитиране. В тази възможност се крие способността на даден знак да пренася значение, да бъде носител на смисъл. Събраните твърдения могат да бъдат истинни или не-истинни, но на първо място се поставя под въпрос те да могат отново да се появят, да се възвърнат и дали в този процес те толкова безпроблемно запазват своето първоначално значение. В повторяемостта на знака се открива възможността той и да означава, колкото и ефимерно да е самото послание.
DATÆ цитира вече написаното, но запазва анонимността на своя автор, защото това, което не може да бъде цитирано е подписът. Уникалният по форма и събитие подпис, макар повторяем от подписващия, не може да бъде повторен от друг. В това е и следващия залог на DATÆ – отсъствието на автора. Ако един знак, за да означава, трябва да бъде повторяем, то следва това да е възможно и след смъртта на автора, при неговата липса или налично отсъствие. Но невъзможността за повторение на подписа води до анонимността или може би нежеланата анонимност, която не е била предварително заявена.
В случай че подписът не може да бъде цитиран, а само индексиран, то наистина остава единствено възможността за цитиране на оставеното от автора послание. Жанрът на събраните послания е епистоларната форма, тоест конкретен контекст, в който написаното се е появило, и конкретен друг, към когото то е било адресирано. От интимното те биват преведени не просто в публичното, а в това, което се нарича литературна публичност – специфичен феномен от епохата на Просвещението, който изобретява интимното в публична форма. Така една от ролите, които изпълнява е да говори за неща, за които не се говори – да казва истини. В тази ранна форма на литературната публичност името на автора и вложената идея са били ключови фактори. Именно в историческата валидност на този феномен се явява и историческа основа за настоящия проект.
Не на последно място DATÆ отново поставя въпроса за истинността на даден/открит знак отвъд името на автора – в града, на улицата, където написаното се превръща в действие. Оттук мерилото за правдивостта остава в прочита на другия.

42.6868539,23.3143413
42.6923872,23.3182946
42.6869299,23.3254695
42.6978383,23.3289079
42.6905082,23.3305115
42.6935622,23.3269587
42.6942895,23.3441533

 

 

 

Вижте събитието във Facebook 



Христо Калоянов е куратор на свободна практика. Работи с архиви, фотография и дигитална технология по теми като отсъствието, несъответствието и бъдещите възможности. Периодично публикува критически текстове.


 

Credo BOX изложбено пространство, част от галерия Credo Bonum, но със своя самостоятелна програма. Намиращ се на входа на галерията – майка, малкият BOX е малка светла ниша, в която ще бъдат показвани камерни проекти на художници. Това е място както за едно произведение на изкуството, за един артистичен девиз, за една рисунка, фотография, аудио или видео творба, така и за малък, фокусиран художествен жест, за думи и послания.

Categories
Арт Новини

БОЖИДАР ДИМИТРОВ „Време, дух и материя“

самостоятелна изложба – живопис

от 20.10  до  9.11. 2021 г

вернисаж 20 октомври /сряда/ от 17 ч. до 20 ч.

 

 

Божидар Димитров е роден 1952 г. в София. Завършил е Лесотехнически университет. През цялото си следване е работил упорито върху своите картини и дърворезби. Участвал е в много самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина. Живее и твори в София, като негови творби има в България, Швейцария, Германия, САЩ, Великобритания, Сингапур, Кипър, Индия.

 

91, 94, 95, 2000 – галерия на хотел „Витоша“ – София.

91, 96, 2001 – Цюрих – Швейцария.

93, 95 – галерия „Дейси“ – София.
93 – галерия на хотел Шератон – София

94 – Майями – САЩ.

95 – Берлин – Германия.

2003, 2004 – Клуб на архитекта – София

2010 – Българското посолство в Лондон.

2010 – Steinway haus – Хамбург

2014 – галерия „Поморие“ – Поморие

2014 – Mandala fain – Art gallery  – Сингапур

 

Categories
Арт Новини

МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА СТЪКЛОТО – 2021

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ представя МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА СТЪКЛОТО – 2021 6 октомври – 7 ноември 2021 Под патронажа на Президента на Република България г-н Румен РадевКвадрат 500, пред атриума и в […]

The post МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА СТЪКЛОТО – 2021 first appeared on Sofia Art Galleries :: Галерии в София.

Categories
Арт Новини

Михалис ГАРУДИС – юбилейна изложба, живопис

Галерия АРТЕ представя МИХАЛИС ГАРУДИС юбилейна изложба живопис 5 – 19 октомври 2021 Михалис Гарудис на 80 и малко отгоре. Защо се отложи с една година неговата планирана за 2020г. […]

The post Михалис ГАРУДИС – юбилейна изложба, живопис first appeared on Sofia Art Galleries :: Галерии в София.

Categories
Арт Новини

Павел Иванов открива първа самостоятелна изложба в новата галерия 203.5 F Art Cafe

Павел Иванов открива първа самостоятелна изложба в новата галерия 203.5 F Art Cafe
„Румелийски светове“ е името на първата самостоятелна изложба на Павел Иванов. Изложбата ще бъде открита на 1 октомври 2021 г., 18.00 часа, в новата галерия 203.5 F Art Cafe – гр. Асеновград. В първата си самостоятелна изложба Павел Иванов е включил 45 живописни платна. Изложбата ще продължи до 15-ти октомври.

За няколко месеца от своето съществуване галерията успя да извоюва мястото си на арт център, представящ интересни автори и предизвикателства в областта на визуалното изкуство. Работното време на галерията е 9.30 – 18.30 часа.

„Избрах заглавието „Румелийски светове“ защото съм силно свързан с Пловдив, с Румелия. „Румелия“ идва от Рома-Рим-Ромеи. Румелия за османската империя е цялата област на Византия, всички православни народи в османската империя са наричани „ромеи“. Всъщност, Пловдив е повече византийски отколкото български град.“

Израстнал в Стария град, авторът има интерес към историята, живопистта, литературата. Картините му отразяват църкви, джамии, образи, предмети, цветя, лица именно от румелийските светове, с които е населен Пловдив и района като географско и смислово място.

Павел Иванов е завършил българска филология и стенопис в АМТИИ. Занимавал се е с работа по сериозни общински проекти като част от Община Марица, бил е част от екипа на Фондация „Пловдив 2019“. Професионалният му и личен път е свързан също с преподаване, издаване на вестника на Локомотив Пловдив, бойни изкуства, политика. В момента работи по образователни и комуникационни проекти.

Галерия 203.5 F Art Cafe е създадена през месец май 2021 г. от двама лекари-анестезиолози, които през последните 23 години работят в Африка – ЮАР и Ботсвана. Това са д-р Дарена Гешева, част от стар лекарски асеновградски род, и д-р Крикор Фелеменкджиян от Пловдив. Като семейство те купуват стара къща на Главната улица в Асеновград – ул. „Трети март“ 12, срещу ресторант „Vito“. Превръщат я в арт кафе, а горните два етажа – в галерия. За краткото време на съществуването на галерията, са организирани успешно 6 изложби на млади автори. Името 203.5 F идва от температурата, при която се приготвя най-хубавото еспресо кафе.

Categories
Арт Новини

Керамични предмети с експериментална техника показват в галерия „Лабиринт“

Керамични предмети с експериментална техника показват в галерия „Лабиринт“

Изложба с керамични творби, създадени с експериментално изпичане с техниката „Раку“ бе открита в петък в галерия „Лабиринт“, като заключителна част от проекта „Извън времето“ – част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата.

 

Предметите са изработени от 14 автори, работили в ателиетата, организирани по проекта и осъществени в Пловдив от юли до септември 2021 г. Взаимното вълнение и любов към глината е обединяващото звено на художниците от различни области на изкуството. „Само керамиката е способна да обедини в едно всички изобразителни средства – пластика, триизмерност, релеф, графика, контраст и цвят. Творбите са натоварени с емоция и силно преживeни от авторите, минали буквално през огъня.“ – споделят организаторите на проекта.

 

Основната цел на изложбата е да запознае широката публика с изкуството на керамиката и най-вече високата и художествена стойност.

 

В същността си „Раку” е вид японска керамика, от 16-ти век, традиционно използвана в чаената церемония. Техниката на изпичане по този метод започва с изваждане на глинените предмети нажежени от горещата пещ. След това се поставят в метални съдове и се затрупват с органични запалими материали – дървесни трици, хартия. Възпламенени те се затварят с капак, получава се безкислородно горене. Керамичната повърхност се напуква от термичният шок, образуват се характерни метални отблясъци според използваните глазури и метални окиси. Това е техника на експеримент, с непредвидим резултат, винаги вълнуващ и изненадващ. „Раку” буквално преведено означава – радост, удоволствие, задоволство, също значи и най-добрият в целия свят.

 

Повече за проекта вижте ТУК.

 

Участници: София Христозова, Ива Иванова, Мария Йованович, Рашо Митев, Ангел Каравланов, Владимир Стоянов, Румяна Цветкова, Даниела Горалова, Деница Петрова, Ирина Пожарицкая, Марта Димитрова, Ани Николова, Димитър Шопов, Мариела Иванова

 

Галерия Лабиринт е отворена от вторник до петък от 16 до 20 ч., в събота от 11 до 16 ч. На  2 октомври /събота/ от 15 до 18 ч. ще има среща с част от авторите от проекта.

 

v:* {behavior:url(#default#VML);}
o:* {behavior:url(#default#VML);}
w:* {behavior:url(#default#VML);}
.shape {behavior:url(#default#VML);}

Normal
0

21

false
false
false

BG
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Нормална таблица“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;}

Categories
Арт Новини

Фотоизложба „Хора и паметници“ в Цар-Симеоновата градина

Фотоизложба „Хора и паметници“ в Цар-Симеоновата градина

 

Експозицията е част от Международния проект „Хора и паметници“ (Руско-турска война 1877-78 г. Паметници на руските войници в България и българските граждани, които ги запазват) ”

 

 

От 12 до 24 октомври 2021 г. в Цар Симеоновата градина, в близост до фонтана Деметра, ще бъде експонирана изложбата „Хора и паметници“ – част от Международния проект „Хора и паметници“ (Руско-турска война 1877-78 г. Паметници на руските войници в България и българските граждани, които ги запазват) ”.

 

Автори са Светлана и Герман Шакарбиеви, които с настоящата експозиция биха искали да привлекат вниманието на гражданите на България и Русия към проблема за опазването на паметниците, които се явяват  исторически етапи и материално отражение на фактите от обективната история.

 

Чрез изложбата авторите биха искали и да изразят благодарност към българските граждани, които повече от 140 години се грижат за паметниците на руските войници, отдали живота си за свободата на българския народ по време на Руско-турската освободителна война 1877 г. -1878. Тя е и призив хората да продължат да поддържат паметниците в добро състояние.

 

Откриването на изложбата ще се състои на 12.10.2021 г. в 11.00 часа в Цар Симеоновата градина, до фонтана Деметра.

 

Изложбата „Хора и паметници“ се реализира в рамките на дейността на сдружение „Памет 1877-1878“, с председател Герман Шакарбиев. От месец юли до сега тя е гостувала в Руския културно -информационен център в София, в град Самоков, в Историко-археологическия комплекс Цари Мали град (с. Белчин) и в някои малки селища от област Пловдив – с. Белащица, с. Крумово, с. Цалапица, с. Брестник и с. Марково.

 

Изложбата „Хора и паметници“ се осъществява с подкрепата на община Пловдив.

 

Тя ще остане в Цар Симеоновата градина до 24 октомври.

 

Normal
0

21

false
false
false

RU
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Нормална таблица“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:8.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:107%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;
mso-ansi-language:RU;
mso-fareast-language:EN-US;}

Categories
Арт Новини

Изложба в галерията на Гладстон показва японското изкуство икебана

Изложба в галерията на Гладстон показва японското изкуство икебана

 

Събитието е в рамките на 32-рите дни на японската култура в България

 

След изложбата „Зимна цветна приказка“, която заплени много посетители, Miracle Ikebana продължава своята концепция за сезонни изложби, които следват един от принципите на икебана – да се работи предимно със сезонни цветя, като Ви кани на изложба „Есенна цветна приказка” в Пловдив.

 

Есента е осеян с топли багри сезон, и да твориш икебана е прекрасно. Елате и се потопете в есенната цветна приказка, която ще сътворим за Вас.
Станете част от нещо красиво, креативно, потушаващо стреса и забързаните обороти на ежедневието ни. Японското изкуство икебана може да намери място в живота ни и да го направи по-творчески, по-красив, вдъхновен и спокоен.

 

Творци в изложбата са Мирослава Иванова – Хосен, преподавател 3-та степен (Санкиу Шихан) към школата Согецу, и нейните ученици.

 

Работно време на изложбата: 10:00 до 19:00 ч

 

Откриването на изложбата ще бъде на 7.10. от 11:00 ч. на живо във FB страницата на Miracle Ikebana.

 

Виртуална разходка в изложбата може да се види на YouTube канала на Miracle Ikebana.

 

Работилницата по икебана ще се проведе на 12.10. от 18:30 ч.-19:20 ч. онлайн. Участието в работилницата е с предварително записване тук.

 

––-
Изложбата е в подкрепа на дейността по програма Наследство на Европейска столица на културата и се осъществява с подкрепата на фондация EU-Japan Fest.

 

Мирослава Иванова се занимава активно с изкуството икебана от 9 години. След като преминава през сериозно обучение към школата Согецу, тя става лицензиран преподавател по икебана с лично име Хосен. През 2018г. продължава обучението си в Токио при мастър инструктор в централата на Согецу – Ейко Сумура сенсей. Тя е основател на Miracle Ikebana и се е посветила на популяризиране на изкуството икебана в България, като прави обучения, изложби и декорация на събития.
––-
Организират: Miracle Ikebana
С подкрепата на: Фондация EU-Japan Fest
Под патронажа на: Посолството на Япония в България

 

Normal
0

21

false
false
false

BG
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Нормална таблица“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:10.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:115%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;
mso-fareast-language:EN-US;}

Categories
Арт Новини

Галерия Възраждане представя изложба графика и живопис „Зодиакът и още нещо“ на Юлиан Йорданов

Галерия Възраждане представя изложба графика и живопис „Зодиакът и още нещо“ на Юлиан Йорданов

 

Галерия Възраждане кани на изложба на един от най-награждаваните и световно признати български художници – Юлиан Йорданов. Експозицията ще бъде открита на 12.10.2021 г., вторник, от 18:00 ч.  Творбите от „Зодиaкът и още нещо“ ще можете да разгледате на живо, в салона на галерията, също така на сайта и на фейсбук страницата през следващите три седмици – до 30.10.2021 г.

В новата изложба на Юлиан Йорданов отново ще се насладим на мощната му рисунка, на сложните, изпълнени със символи, композиции и на изумителната му мисловна характеристика.

 

„Зодиите, рисувани отново и отново от хиляди художници, придобиват една автентична първичност, което ни кара да затаим дъх и да отворим широко очи. Там, където авторът позиционира своите герои, кипи страст, силно емоционално напрежение. Това се отнася плътно и за живописните му картини, където виждаме, че Юлиан обладава по-големия формат още по-виртуозно и безпроблемно. Страстната му натура на художник и блестящият му авторски почерк на рисувач го правят едно великолепно художествено явление.” –                                                                                      Краси Алексиева, 2021 г.          

 

Normal
0

21

false
false
false

BG
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Нормална таблица“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:8.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:107%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;
mso-fareast-language:EN-US;}

Categories
Арт Новини

Изложбата „Робувам само на свободата!..“ гостува в Пловдив

Изложбата „Робувам само на свободата!..“ гостува в Пловдив

Експозицията е посветена на 110 години от рождението на бележития поет, писател, преводач, драматург, журналист и дипломат Стефан Гечев (1911 – 2000)

 

От 15 октомври до 7 ноември 2021 г. пловдивчани могат да разгледат документалната изложба „Робувам само на свободата!..“, посветена на 110 години от рождението на бележития поет, писател, преводач, драматург, журналист и дипломат Стефан Гечев (1911 – 2000).

 

Посетителите могат да видят богат подбор от оригинални фотографии, архивни документи, писма, стихотворни и белетристични текстове на Стефан Гечев, събрани в 20 пана на български и на английски език.

 

Изложбата ще бъде експонирана в Културен център – музей  “Тракарт”. Официалното ѝ откриване е  на 15.10.2021 г. от 17:00 ч.

 

На 29-ти януари се навършиха 110 години от рождението на Стефан Гечев, роден в Русе през 1911 година. Видял преди повече от век мултикултурното и мултинационалното развитие на съвременния глобален свят, Гечев е работил за изграждането на културни мостове между България и европейските народи. Това е неговото кредо. Той е визионер, който очертава ролята на България в културната, географската и историческата карта на Европа от Златния век до днес. Ето защо е важно не само да си спомним за културното наследство, което той ни завеща, а и да го интегрираме в нашето съвремие като духовен мост към бъдещите поколения.

 

Културното събитие включва: Видео премиера на интервю с Мариус Донкин (актьор и директор на Национален Театър “Иван Вазов”), Иван Гранитски (журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец) и Янис Лиолиос. На откриването ще бъде представена книга на Стефан Гечев, издадена специално за 110 годишнината му. Книгата е сборник с кратки разкази на автора, задаващи духовни въпроси, актуални и за времената в които живеем, въпреки, че са писани в периода от 1959 до 1965 година.

 

Автори на изложбата са: Стефан Артамонцев и Румяна Пашалийска; графичното оформление е дело на Стефан Артамонцев; текстовете на английски са преведени от Божидар Бакев, Александър Поплилов и Мила Аврамова.

 

За да се запознаете в детайли с творчеството и живота на Стефан Гечев и да изпратите инфо на вашите чуждоезични приятели, посетете четириезичната културна платформа – www.stefangechev.com

 

Институционален  партньор на тематичната изложба, посветена на дипломата и писател Стефан Гечев, е Държавният културен институт към МВнР,  изложбата  е  част от програмата на института  с  фокус  върху  „пишещите  дипломати“.

 

 

 

 

 

Normal
0

21

false
false
false

BG
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Нормална таблица“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:8.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:107%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:“Calibri“,“sans-serif“;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;
mso-fareast-language:EN-US;}

Categories
Арт Новини

Матей Матеев представя живопис и нова книга в Зала „2019“

Матей Матеев представя живопис и нова книга в Зала „2019“

С камерната си изложба „Камък и вода“ известният български художник Матей Матеев се завръща в галерийното пространство, където преди близо 40 години се случва първата му самостоятелна изява като живописец – залата на ул. „Гладстон“ №32.

На 20 октомври от 17:30 часа той кани приятели и доброжелатели в Зала „2019“ на същата улица да видят творбите му, рисувани напоследък. Част от тях са върху камък – предимно човешки длани като алегория на съзиданието и трудовото усилие. Други представят пловдивски панорами от неочаквана перспектива, изпълнени в плътен акварел. Изложбата ще продължи до 30 октомври.

Матей Матеев има какво да каже на публиката и в слово. На път е осмата му книга с размисли, афоризми, хайко, която той определя по-скоро като личен бележник, в който е записвал внезапно връхлетелите го житейски прозрения.

Книжката с почти библейското заглавие „Хляб и сол“ също ще бъде представена на 20 октомври.

Матей Матеев е широко известен като пловдивски художник, но е роден в Кюстендил и то в къщата, върху която впоследствие е построена художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. После пък ще свърже близо четвърт век от живота си с постоянната експозиция на друг емблематичен български творец Златю Бояджиев. Това са знаци, които Матю, както го наричат в гилдията, разчита като съдбовни. След дипломирането си през 1975 г. в Националната художествена академия, в специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов, Матей Матеев рисува плакати, прави десетина изложба с карикатури, но в крайна сметка живописта го обсебва трайно.

Член е на СБХ, на дружествата на пловдивските и на бургаските художници. Автор е на повече от 40 самостоятелни изложби, организира 60 общински и частни пленери с чуждестранно участие. Като член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“ е основател на първия международен симпозиум по живопис „Пловдив от твореца сътворен“ (2013 г.).

Носител е на Награда „Пловдив“ (2005), на „Сребърно Възраждане“, удостоен е с почетното звание „Следовник на Народните будители“, с наградата на името на Оскар Кокошка и с други престижни отличия. От 2016 г. е член на Българската академия на науките и изкуствата.

Categories
Арт Новини

МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА СТЪКЛОТО – 2021Под патронажа на Президента на Република България г-н Румен Радев

Третото издание на Международното биенале на стъклото разширява обхвата си и представя 158 автори от 41 страни в експозиционни пространства на Квадрат 500 и Нов български университет. Съорганизатор е Националната галерия.

На традиционния вече форум, с извоювано място на международната арт сцена, рамо до рамо застават професори и студенти, именити художници и дебютанти, селектирани автори и специални гости. Магичната стъклена маса обединява в експозицията в Квадрат 500 географски проекции, национално и етносно разнообразие, индивидуални емоции и универсални послания. Жанровото многообразие и широкият технологичен диапазон от майсторското владеене на традиционни техники и класически способи, през богатството на експериментални практики и използването на нови материали и медии, ще предизвика публиката да съпреживее пълната гама от емоции, философски и социални аспекти на съвременното изкуство.

Събитието се осъществява с подкрепата на Министерството на външните работи на Република България, Министерството на външните работи на Чешката република, посолствата на Нидерландия, Руската федерация и Чешката република в България, културните институти на Италия и Унгария в София, Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ, фондациите „Тианадера“, „Next Generation Bulgaria“ и „Американска фондация за България“, Bohemia Machine s.r.o. (Bomma) и Lounjee.

 












Categories
Арт Новини

ХІ Международен фотофестивал – биенале „Фодар“ ДНЕС Е УТРЕШНОТО ВЧЕРА

Вернисаж на 7 октомври (четвъртък), от 18.00 до 20.00 часа, при спазване на противоепидемичните мерки и контролиран достъп.

Темата на биеналето „Фодар“ през настоящата година предполага исторически поглед към действителността и същевременно попада в сърцевината на феномена „фотография“. В изложбата са представени 22 автора от 13 страни. Пандемичната ситуация, изолацията, ограниченията се отразяват както на ежедневието на всеки от нас, така и на функционирането на обществото като цяло. Фотоисториите ни срещат с първата вълна на Ковид-19 в Италия, с оцеляването на орангутаните на о-в Суматра, с действията на кървавия режим във Венецуела, с трафика на забранени от ислямските власти стоки в Иран, с маслиновите горички на о-в Сицилия, поразени от друг вирус и оставили без поминък много хора. Българските автори са насочили вниманието си към забравата и разрухата, която може да се открие на много места в страната. Ясно заявеният хуманистичен профил на биеналето разширява полето на своя интерес.

Фондация „Фодар“ е създадена през 1999 с предмет на дейност в областта на визуалните изкуства с приоритет на фотографията, с основно събитие Международния фотофестивал – биенале „Фодар“. Изданията са тематични, приемат се фотографски серии и цикли. В журитата участват от 9 до 11 експерта в областта на фотографията, визуалните изкуства и различни области на хуманитаристиката.

През годините представителни колекции от биеналето са показвани в София (Национален дворец на културата, 1999; Централна гара, 2004; Национална художествена галерия, 2006), в Пловдив (2003 и 2004), в Дома на хумора и сатирата в Габрово (2010 и 2011), в галерия „Алма Матер“ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2014), в Музея на изкуството от периода на социализма (2019).

Фестивалът се организира с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“. Съорганизатор е Националната галерия. Медийни партньори: БулФото, Вагабонд – Медия, в-к „България днес“.





Categories
Арт Новини

Изкуството на графиката в колекцията на проф. д-р Чавдар Славов във Варна

Големите имена на българското графично изкуство от края на миналия и началото на този век блестят в тази забележителна сбирка, която за първи път застава пред варненските ценители.

Откриването е на 1 октомври в 17:00.

проф. Чавдар Славов

Изложбата “Изкуството на графиката в колекцията на проф. д-р Чавдар Славов” включва творби на повече от 70 от най-значимите имена в българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХI век. Сред тях са графики на Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Румен Скорчев, Иван Кирков, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Андрей Даниел, Любен Диманов, Петър Чуклев, Стоян Цанев, Иван Димов, Иван Газдов, Захари Каменов, Цветан Казанджиев, Мария Духтева, Христо Кърджилов и др. Ще видим и графични творби и рисунки и на художниците Дечко Узунов, Светлин Русев, Генко Генков, Емил Попов и др., изявяващи се основно в областта на живописта и скулптурата. Селекцията на тази експозиция е дело на акад. Румен Скорчев, а колекцията на проф. Славов е представена и в луксозен каталог.

Проф. д-р Чавдар Славов, д.м.н., е сред международно признатите български медици, водещ уролог, член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и на Европейската и Световната урологични асоциации. Уважаван експерт и носител на многобройни научни и професионални отличия. Началото на неговата богата колекция е сложено през 1985 г., но целият му съзнателен живот преминава в посветено общуване с изкуството и артистите, които го създават.

Варненската публика, изкушена от редовните си срещи с високите образци на графиката в Биеналето на графичното изкуство, със сигурност ще оцени тази изключителна колекция, която идва в морския град със съдействието на Община Варна.

Изложбата ще открие изкуствоведът Пламена Рачева, директор на ГХГ – Варна, която подчертава: “Животът на проф. д-р Чавдар Славов протича в тясно общуване с художници и хора на изкуството. Определя себе си като ценител на изобразителното изкуство. Началото на колекционерската си дейност поставя през 1985 г. Колекцията му обхваща повече от 200 произведения на графичното изкуство от известни автори, както класици в българското изкуство, така и съвременни художници представени с някои от най-значимите си постижения. Сред тях са графиките на проф. Васил Захариев, Преслав Кършовски, Павел Вълков, графични листове на Атанас Яранов, Светлин Русев, Димитър Казаков Нерон които са истинска рядкост за творчеството им, ранни графични листове на Иван Нинов и Иван Димов, една от емблематичните графики на проф. Стоимен Стоилов от серията „Бестиарии“ от 80-те години, литографии на Стоян Цанев, Милко Божков, Свилен Блажев, на Румен Скорчев и Тодор Панайотов. Особен интерес предизвикват рисунки на Любен Диманов, на Емил Попов, както и графиките на Захари Каменов, Буян Филчев, Веселин Дамянов, Сашо Стоицов и Алекси Начев. Във всички 21 издания на Варненското графично биенале традиционно са представени и произведения на новите поколения в графичното изкуство, чиито имена откриваме и в колекцията – като Камен Старчев, Велико Маринчевски и др. Характерен белег за колекцията на проф. д-р Ч. Славов е подчертаното му пристрастие към графиката и рисунката. Колекцията му е отразена в каталог и е представена в различни галерии в София и страната под названието „Изкуството на графиката“. Тя е една от най-мащабните частни сбирки на съвременна българска графика.”

За колекцията „Изкуството на графиката“ на проф. Славов акад. Румен Скорчев пише:

“Колекционирането на изкуство е болест, страдание от невъзможността да имаш желаните творби. То поражда и грижи към придобитите ценности. То не е хоби, а лудост, наркотична лудост. Защото вълнението от разни хартийки, платънца и пластики не е снобска показност или примитивна страст на спекуланта, чиято единствена цел е парична печалба. Колекциите се създават чрез продължителен подбор на творби по теми или автори, по видове изкуства, по технологичен принцип или в границите, на определени национални култури. Думата „харесвам“ звучи непристойно в речника на колекционера и остава за онези, които украсяват жилището си, без да ги интересува ниската естетическа стойност, нито авторите на притежаваните от тях изображения.

Колекционирането изисква природна интелигентност, изисква и умения да се общува с творците, дипломатична настъпателност и най-важното – значителни финансови възможности. Ако човешката история, поне у нас е доказала колко малка е вероятността да се срещнат в една личност нейната богата духовност и материалното й състояние. На общия фон от често срещани събирачи на картини и търговци, д-р Славов, който, с присъщата си скромност, упорито твърди, че не е колекционер, а ние, почитателите му, бихме казали, че е водещ специалист в медицинската наука, духовно извисена и всестранно и надарена с любознание личност.

Всред живите ни съвременници, той е рядко срещан случай на проявен интерес специално към графиката и рисунката. А то е всъщност, едно обикновено явление през миналите десетилетия. Но в останалия културен свят точно графиката винаги най-ревностно се е колекционирала, не само поради по-ниската й цена, но и за възможността да се съхранява в по-малки пространства. Без колебание мога да направя извода, че не само т. нар. „колекционери“, но и всеки средно интелигентен човек, който нарича гравюрата „рисунка“ и се отнася с безразличие към тези основни начала в изкуството – като преценява скъпернически, че хартията е по-нетрайна от платното, най-малкото показва невежество, а аз бих го определил – като оглупяване.

Преди тридесетина и повече години, назад във времето, интересът към графиката беше подхранван от многобройните световни биеналета, чистотата и магнетизма, който излъчва графичния лист. Това хоби има много сходни качества с филателията. И така добива характер на елитарно занимание.

Колекцията на д-р Славов е съставена от известни творци, повече от имената, представени с най-значимите си творби. Би било непрофесионално да ги определим като графици. Те са художници, работещи в областта на графиката, във всички нейни класически техники. В нея може да се открие единствената проява на Генко Генков в офорта, една от емблематичните щорцови гравюри на Преслав Кършовски, изящната, но за съжаление, малко известната „суха игла“ на Иван Нинов от 1973 г., та даже и на ранния Иван Димов. По-скромните в своите познания любители, е необходимо да знаят, че новите световни тенденции навлязоха в българското изобразително изкуство преди половин век чрез графиката, чрез индивидуалните прояви на неколцина художници. Най-известните енциклопедии, както и големи световни музеи съдържат творби от български творци. А в края на миналия век, на България беше отредено достойно място чрез двама съвременни художници и в двутомното луксозно издание от Япония за графиката на XX век. Това признание на родното изкуство първоначално стана достояние на света, единствено чрез графиката, чрез високите награди, до Grand Рriх, които получаваше на световните биеналета и чието динамично появяване по всички континенти беше стимула за развитие на изкуството. Ако в прехода между двете Световни войни някои именити художници създаваха епизодично своите графики, през втората половина на миналия век, това изкуство доби своята стилна и количествена особеност, като породи основания за неговото колекциониране.

Настоящият, временно снижен интерес към графиката, ни посрамва пред останалия свят, където нейното колекциониране все повече се разраства. Това деликатно и сложно изкуство се нуждае от професионално изследване и документално обоснована история. Нерешителността на изкуствоведите идва от предчувствието им за големите усилия, съпътстващи такова дело – техните скромни познания за процесите в родното и световно изкуство, и преди всичко – познание за сложните графични техники, без които е невъзможен и най- елементарен анализ на графиката.

Моята надежда, колкото и малка да е тя, е че в кръговрата на времето ценностите ще заемат отново местата си – надежда, която просветва в отделни млади личности, все още недокоснати от разединения, идеологически зависимости и колегиална несъвместимост. Упование трябва да търсим и в една вечна истина, че всяко време на тотална разруха поставя на изпитание съзидателната сила на твореца.”

Чл.-кор. проф. д-р Чавдар Славов

Чл.-кор. проф. д-р Чавдар Славов е роден през 1953 г. в София. Завършва Висшия медицински институт в София със специалност “Урология” и УНСС с магистратура по здравен мениджмънт. Специализира във Франция, Белгия, Великобритания, САЩ.

Проф. Славов разработва и въвежда за първи път в България реконструктивните операции на мъжката уретра с ламбо от букална лигавица, с което страната става една от първите 10 в света, усвоили този подход в уретралната хирургия.

Автор на повече от 300 научни труда и на 13 рационализации и изобретения. Има заслуги за оптимизиране на организацията на здравеопазването и мениджмънта на болничното здравеопазване.

Бил е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ “Александровска”, национален консултант по урология, зам.-министър на здравеопазването.

Работи като уролог-андролог в Клиниката по урология и андрология при УМБАЛ “Царица Йоана – ИСУЛ”.

Член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и международен член на Световната, Европейската и Американската урологични асоциации.

Удостоен е с награда за принос в областта на хирургичните науки на името на проф. Параскев Стоянов, приз за цялостен принос в областта на редките болести от НЦРБЛС и др. отличия. Почетен гражданин на Кюстендил.

Колекционерската дейност на проф. Славов започва през 1985 г.

Колекцията му е една от най-мащабните частни сбирки на съвременна българска графика.

Нина Локмаджиева

http://varnacityartgallery.com

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Материалът Изкуството на графиката в колекцията на проф. д-р Чавдар Славов във Варна е публикуван за пръв път на Арт Варна.

Categories
Арт Новини

Иван Ненков или за душата на един колекционер

Интервю от поредицата Лицата на артистична Варна

Иван Ненков 1

Разговор на Нина Локмаджиева с Иван Ненков, посветен събирач на картини, истории и спомени от ателиетата на едни от най-големите български художници, определящи за процесите в изкуството у нас от 80-те години на ХХ век досега. Собственик и пазител на стотици забележителни творби от над 150 автора. Един от малкото колекционери в България, които с готовност споделят с публиката своите ценни притежания. Почитател на изкуството с ясно съзнание за мисия.

Кога дойдохте във Варна?

Във Варна дойдох през есента на 1966 г., за да уча инженерство във ВМЕИ. Като малък съм бил няколко лета тук на почивка с моите родители.

В кой момент осъзнахте, че сте варненец?

Аз идвам от малкия град Трявна, където съм роден и свързан с неговата възрожденска атмосфера, с планината и с многото детски лудории. Това са неща, които големият град не може да предложи. Ожених се в края на следването си за варненка. Така станах варненски жител, но не и варненец. Винаги съм се гордеел с моя роден град. Доста късно се почувствах варненец. Може би около 1980 г., когато построих първата си вила във вилната зона край Галата. Иначе сравнително бързо се приобщих към варненското общество, което не беше много лесно. Това стана чрез реализацията на моите професионални проекти, виждах ги навсякъде около мен в града. Гордея се все още с тях.

Първият дом, който помните във Варна и Вашата улица, квартал – кога станахте част от тях?

Първият ми дом беше домът на тогавашната ми съпруга, където живях десетина години. Улица „Тодор Шишков” 2, в района на бившия КАТ. Тази къща вече я няма, на нейно място има жилищна кооперация. А къщата беше с двор, в който си бях сглобил дървена барака, където си майсторях различни неща. Имахме млади съседи, с които често се събирахме на чаша моя сливова ракия.

Първите хора, които Ви посветиха в артистичния свят на морския град?

През първите години на семейния ни живот със съпругата ми често ходехме на симфонични концерти, на опера и на театър. Всичко тогава беше на много високо ниво. Обичах да слушам музика, основно класическа. Имахме много грамофонни плочи на „Балкантон” и на съветската „Мелодия”. Оттогава съм голям фен на руската класическа музика, на руската музикална школа. Имаше кинолектории, които редовно посещавах, въпреки че не съм киноман. Често посещавах и художествените галерии, които не бяха много. Спомням си най-добре галерия „Хемус” до шадравана пред бившата сграда на Общината, само че не си спомням тогава имаше ли шадраван. Винаги съм обичал да гледам изобразително изкуство, като най-много ме беше впечатлила експозицията на дарението на Димитър Казаков в родния ми град, в старото Школо. Тогава усетих какво е истинско изкуство. Не може да се каже, че някой ме е посветил в артистичния свят на морския град. Посвети ме моето любопитство, моята артистична нагласа.

Приятелите тогава и сега?

Първите ми приятели са съучениците от Техникум “Д-р Никола Василиади” в Габрово, където завърших средното си образование. Те си останаха моите приятели завинаги. Вече във Варна имах няколко приятели от колегите, с които работех. Интересно е, че през тези времена много си помагахме. На приятелска основа отливахме плочи на бъдещите вили, а аз като доста як бях един от основните поканени на тези бригади. Особено е чувството, което изпитва човек, създавайки нещо за цял живот. Първите ми две вили бяха построени също с много бригади от приятели и колеги. Повечето от тези ми приятели и колеги вече ги няма, а през последните тридесетина години приятелите ми са основно художници, което ме прави много щастлив.

Спомняте ли си първото артистично събитие, които сте посетили във Варна?

Не, не си спомням.

Какъв аромат има Варна?

Ароматът на Варна е много различен през различните сезони, в различните квартали на града. Много се промени и във времето. Това е ароматът на морето, ароматът на летовниците през лятото, ароматът край препълнените кофи за боклук през лятото. Миризмите на изгорели газове по улиците през последните години.

Как общувате през годините с морето? Ходите ли често край него? Плувате ли? Какво Ви дават морето и брегът?

Този въпрос за мен е необятен. Голяма част от Варна за мен е морето, морската атмосфера, Морската градина. Част от военната си служба отбих като старшина школник в ракетното тогава поделение „Родни балкани”, намиращо се на морския бряг близо до река Камчия. Оттогава е голямата ми любов към брега на юг от Варна, чак до Кара дере. Градският плаж от много години не посещавам по най-различни причини. Също и курортите край Варна, а и не само край Варна, особено през последните години, откакто настъпи бетонната експанзия. Може би само „Ваканционен клуб Ривиера” остана един незасегнат оазис, но тук имам и много лични мотиви.

Иван Ненков и морето

Като млад баща редовно ходех с децата на Паша дере, зиме и лято. Бяхме сами на безкрайните плажове. С големия син сме ходили там и при минус 20оС, нямате си представа каква красота са замръзналите пясъци и ледените образувания по скалите. Тогава блатото на Паша дере имаше вода, която през зимата замръзваше, ледът беше над 20 см, пързаляхме се по него.

Дали плувам? – аз бях състезател по плуване, като студент играех водна топка в “Черно море”. Стотици часове съм киснал в топлата минерална вода на градския басейн, главно през есенно-зимния сезон. Все още продължавам да плувам по километри в морето.

Морето и брегът ми дадоха здраве, любов към природата, там започнах да виждам красивото около мен, започнах да виждам неща, които другите не забелязват. Имам огромна колекция от каменни пластики, събрани по моите места край морето. Морето също ме научи на дисциплина, на уважение към него. Защото то може да бъде и жестоко, ако не го уважаваш.

А как общувате с града – какво се промени с годините в това общуване?

Аз обичам Варна. По принцип съм пешеходец. Обичах да минавам през централната част на града, винаги срещах познати, казвахме си по някоя дума. Радвах се на централните улици, когато възстановиха фасадите на старите сгради. Имаше някакво спокойствие, което се нарушаваше през летния сезон, когато улиците се изпълваха с летовници. Но пък тогава си „изплаквахме” очите по дългокраките руси момичета от Скандинавия. Не че нашите момичета са по-лоши, но …

През последните години рядко минавам през централните улици на града. Изморява ме шумът на от колите, всеки се забързал, не срещам вече познати, чувам само за пари да се говори, всеки забил поглед в смартфона си. Знаете ли, аз не ползвам смартфон, не ползвам и Facebook. Нямам време за губене, обичам да се вглъбявам в моите мисли, не обичам нещата да ми се дават наготово.

Преди години имах възможност да ходя в чужбина и като се върнех, много се дразнех от разбитите улици и тротоари, от мръсотията по улиците и край жилищните блокове, от грубостта на хората, от агресивната простащина около нас. През последните години във града настъпиха много положителни промени, въпреки че може да се желае още страшно много. Поне в централната част вече градът е сравнително чист, улиците и тротоарите са здрави, може спокойно да се върви по тях. Мутрите облякоха костюми, сложиха вратовръзки, няма я вече тази тяхна демонстративна агресивност.

Дразнят ме много от съвременните сгради, които нямат нищо общо с атмосферата на град Варна, в който в дадем момент от живота се бях влюбил. А може би и възрастта си оказва влияние. Да, най-вероятно е това.

Без кои места и събития не можете да си представите Варна? Кои са Вашите любими места за разходка в града и край него? Ако трябва да покажете на гост от чужбина само три места от Варна, къде бихте го завели?

Не мога да си представя Варна без Морската градина. Преди обичах да се разхождам там. Когато не бяхме на любимите ни места край морето, задължително водехме децата си на разходка в градината. Затова непременно бих завел госта си там по всяко време на годината. Спомням си каква красота беше, когато падна големият сняг преди двадесетина години. Беше фантастично. Много ми липсва снегът през последните години.

Другите две места, които бих показал на госта си от чужбина, са Градската художествена галерия, в постоянната експозиция на която има двадесетина неща от моята колекция, както и площада пред Операта, особено ако фонтанът работи с пълната си програма.

Не мога да си представя Варна без музикалното “Варненско лято”, без Международния балетен конкурс, без Фестивалния комплекс, без Спортната зала.

Какво варненци не знаят за своя град, какво бихте искали да им кажете да научат за него?

Имам чувството, че покрай пандемията варненци започнаха да откриват дивия морски бряг на юг от града, моите любими места. Това е прекрасно, хората започнаха да излизат от града, да се радват на специфичната крайморска природа.

Варна е фестивален град, кои са любимите Ви фестивали, какво не бихте пропуснали?

Много от любимите си неща вече пропускам. Мога да говоря какво не бих пропуснал преди десетина години. Това са музикалните събития от Варненското музикално лято, особено камерните концерти на тавана на Градската художествена галерия, трите дена на Джаз фестивала в двора на Археологическия музей, “Август в изкуството”, който се провеждаше допреди няколко години. Категорично фестивалът за изобразително изкуство „Август в изкуството”, създаден от Румен Серафимов, липсва на варненските почитатели на това изкуство.

Кое прави духа на един град? Какъв е духът на Варна?

Духът на един град е неговата култура, неговата история, неговата архитектура. Варна е богата на културни събития, особено през летния сезон, през Варна са минали много изявени театрални режисьори, оттук са излезли много театрални артисти, оперни певци, както и куклени артисти. Изнесени са много музикални спектакли с участието на големи изпълнители. Всички те са оставили неизличими следи за града. Кукленият театър също прави всяка година прекрасни постановки за деца и възрастни. Много силна беше Варненската школа в изобразителното изкуство, която е и национално богатство.

Как този дух докосва Вашата дейност? Какво е за Вас Варна?

Може да се каже, че аз не само съм докоснат от културния дух на града. По някакъв начин аз участвах и продължавам да участвам в артистичния живот на Варна. По свой си начин аз се бях докоснал до Варненската школа в изобразителното изкуство още преди да започна да се занимавам с колекционерство.

Варна е моят духовен дом, градът в който се развих професионално и духовно. Не съжалявам по никакъв начин, че навремето избрах може би случайно да живея в този град. Тук се сбъднаха голяма част от моите мечти, тук се родиха прекрасните ми деца, а това не е никак малко.

Кога осъзнахте, че ще посветите живота си на колекционерството на картини?

Не мога да отговоря на този въпрос. Това стана постепенно във времето. Беше част от моето духовно развитие.

Кой Ви насърчи, без кои личности Вие нямаше да сте колекционерът, когото познаваме?

Трудно е да се каже, че някой ме е насърчавал, особено през първите години. Беше взаимен интерес. Аз исках да купувам, авторите искаха да бъдат купувани, а галеристите да продават. Всичко друго би било невярно. По-важното беше, че аз имах стремеж за развитие на моите естетически интереси, което беше оценено от няколко от варненските артисти, тук мога да спомена Сашо Анастасов, Милко Божков, Веселин Начев, Васил Василев, както и галериста Борис Стателов, които ми помогнаха да открия истинското изкуство. Интереса го имах, но можеше да тръгна и в друга насока. Казвам можеше, което беше малко вероятно, но не и невъзможно. След това се появиха и други творци, които по някакъв начин ми помогнаха. Един от тях беше Светлин Русев, отричан незаслужено от много негови колеги.

Иван Ненков 3

Кои са знаците по пътя на Вашето израстване като колекционер, периодите, важните моменти?

Първо, това беше първоначалният ми контакт със Сашо Анастасов. Сашо усети моята колекционерска страст, разбра, че само той не е достатъчен, за да я задоволи и ме свърза с останалите, споменати по-горе. Това беше началото, вярното начало. За разлика от повечето колекционери, аз имам желание да показвам нещата си, да говоря за колекцията си. Затова и направих няколко знакови за мен колекционерски изложби. Може би най-важният момент в моето колекционерство досега е проектът ми „Колекционерът – портрет и автопортрет”, създаден и финансиран лично от мен.

Иван Ненков 3

Колко автори присъстват във Вашата колекция, бихте ли изброили някои от тях? Какъв тип художници са те?

Авторите, които присъстват сериозно в колекцията ми, са около 50, а общо са над 150. Това са основно съвременни творци, аз не съм се интересувал от стари майстори, не съм робувал на имена. За жалост немалка част от тях вече ги няма между нас, но творчеството им продължава и ще продължава да присъства.

Каква е равносметката на Вашите колекционерски години – с какво станахте по-богат, а с какво по-беден?

Равносметката ми е много положителна. Обогатих се духовно във всяко отношение, което е най- важното за мен. Обеднях финансово, не материално. Материално, това което имам, ме задоволява. Човек може с две и с двеста. Не отричам и материалната стойност на колекцията си, но се надявам да не се наложи да се възползвам от нея.

Какво бихте посъветвали други ентусиасти, от къде се започва, за да се създаде стойностна колекция?

Аз не съм най-правилният модел за подражаване, особено в последните двадесетина години на обществото, в което живеем. Правилното е човек първо да задоволи основните си материални необходимости, по-точно в никакъв случай да не ги пренебрегва, както правех аз. Трябва да има поне къде да съхранява нещата, които купува, за да има възможност да им се наслаждава. И след това да започне активно да колекционира. Купуването на картини още не е колекционерство. Защото има много купувачи, но малко колекционери. Колекционерството е болестно състояние, трябва да имаш при необходимост сили и способности да се излекуваш. Иначе принудителното прекъсване да колекционираш е много болезнено. А това по най-различни причини, основно финансови, често се налага.

И още нещо много важно. Преди да започнете да колекционирате, не да купувате, трябва да се консултирате. Но и да намерите правилните хора за това. И най-важното, уважавайте творците, с всичките си кусури те притежават много неща, с които те са над нас, много над нас. Категорично, това не са парите!

Как общувате с Вашата колекция – имате ли моменти на съзерцание, имате ли временни фаворити, които след време отдалечавате от погледа си?

Всяка нова придобивка е била задължително временен фаворит. Преди да бъде окачена на стената, я слагах на определено място в хола, където спокойно да я съзерцавам, като по този начин откривах детайлите в нея, които първоначално не са видими за любителското око. Много пъти по време на това съзерцаване съм се разочаровал. Но това почти никога не е ставало с нещата на моите фаворити сред творците. Има голям субективизъм в харесването и нехаресването. Когато не се създаде у мен траен интерес към дадена творба, значи тя отпада от фаворитите, нещо ме дразни, нещо ме притеснява в нея. Много са тези неща в колекцията ми. Понякога съм много капризен към творците, което не е най- правилното.

С кого сте склонен да споделяте преживяването на досега с изкуството? Как?

Аз съм един от малкото колекционери в България, ако не и единствен, който е склонен да показва пред широката публика своята колекция. Досега имам над 10 самостоятелни изложби и още поне толкова участия с мои неща в различни експозиции. Изкуството се създава, за да бъде гледано от хората, а не само от притежателя му. Това не е стока, която след като я закупиш, да стои в гардероба или в гаража. Произведението на изкуството трябва да има свой живот сред обществото, то трябва да носи послания, както и да носи някаква естетическа наслада дори и с бруталността си, дори понякога и с цинизма си. То не трябва да бъде задължително красиво според общоприетите за времето си представи. Изкуството трябва да възпитава масите, а не обратното. Малко излязох от рамките на въпроса, но това са много важни за мен неща, за които постоянно мисля.

Щастлив човек ли сте? Какво Ви радва? А какво Ви възмущава?

Да, аз съм щастлив човек. Живея скромно сред природата, водя сравнително природосъобразен начин на живот, нося си редовно маската на устата, ваксиниран съм. Чета, но доста по-малко в последно време, пиша си моите неща, слушам постоянно музика, поддържам си градината, храня си щастливите кокошки, разхождам се с кучето, което е най-добрият ми приятел. Щастлив съм, когато през лятото ми гостуват внуците и децата, когато говоря с тях по телефона. Колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Картините не са при мен на вилата, но често си мисля за тях, повече за техните автори, част от които са и мои приятели. Щастлив съм, когато видя подредената с мои неща зала в някоя галерия.

Възмущава ме духовната нищета на голяма част от хората, особено от така наречения елит на обществото. Възмущава ме войнстващата простащина около нас. Прост човек и простак са две различни неща. От простия човек можеш да научиш много неща.

Коя е Вашата най-нова придобивка?

Библиографската книга с оригинални офорти на Любен Диманов, издадена в Париж през 1978 г. “Pensées pour moi-même”, Marc Aurèle (”Мисли към себе си” на Марк Аврелий).

Мечтаната картина, която бихте искали да имате?

От доста време съм спрял да мечтая за картини. Много болезнено приемах неосъществяването на мечтите си относно придобиването на произведения на изкуството. Много бяха мечтаните картини, значи не съм имал такава предпочитана.

Вашата препоръка към читателите: седем заглавия на любими книги?

„Джонатан Ливингстън Чайката” и повечето книги на Ричард Бах,

„Нюйоркска трилогия” и всичко от Пол Остър,

„Дом на края на света” и всичко от Майкъл Кънингам,

„Какво обичах” от Сири Хуствет,

„Норвежка гора” и повечето книги на Харуки Мураками,

„Сняг” и повечето книги на Орхан Памук,

„Сидхарта” и всичко на Херман Хесе,

“Картата и територията” и всичко от Мишел Уелбек.

Накъде гледате сега?

Първо да съм здрав, да издам книгата, върху която работя в последно време. Гледам и към юбилея си през следващата година.

Разговаря Нина Локмаджиева

Снимки личен архив на Иван Ненков

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Материалът Иван Ненков или за душата на един колекционер е публикуван за пръв път на Арт Варна.

Categories
Арт Новини

Сдружението на варненските художници с изложба в Градската художествена галерия на Варна

На 18 октомври, в Деня на Св. Лука, покровителя на художниците, сдружението ще покаже нови работи живопис, графика, скулптура и приложно изкуство.

Изложбата се организира с финансовата подкрепа на Община Варна.

Откриването е от 18:00 в Градската художествена галерия.

Изложба за Свети Лука

Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя от 18 октомври до 7 ноември традиционната годишна изложба на Сдружението на варненските художници. Изложбата ще бъде открита в Деня на Св. Лука, който се почита като покровител на художниците. Организатор е Сдружението на варненските художници, изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Община Варна.

Изложбата всяка година привлича многобройни участници от всички възрастови групи, работещи в областта на живописта, графиката, скулптурата и приложното изкуство. Тя е възможност за изява и на най-младите, които скоро са завършили своето художествено образование, и на утвърдени автори. Доайен на тазгодишното издание е уважаваната Маргарита Денева, която се представя с живопис.

Жури в състав: Ирена Димитрова, експерт в Дирекция “Култура и духовно развитие” в Община Варна, Миряна Койнова, член на Управителния съвет на Сдружението на варненските художници и Венцеслав Антонов, директор на Галерията за графично изкуство, ще определи тазгодишните носители на отличията на Сдружението на варненските художници. При откриването ще бъдат връчени голямата награда „Свети Лука“, наградата на журито и три равностойни награди.

Последният носител на голямата награда „Свети Лука“ за 2020 г. е Йордан Нарлиев, който наскоро откри изложба художествено стъкло в Градската художествена галерия заедно с Димитър Нарлиев.

През годините носители на призове от изложбата са били проф. Пламен Братанов, Иван Иванов – Ивани, Деница Янева, Красен Бербенков, Боян Янев, Надежда Антова, Венцислав Марков и други.

Изложбата от години се е наложила като място за непринудена оживена среща на варненските артисти. И тази година тя ще се проведе при спазване на противоепидемичните мерки.

Откриването на изложбата е на 18 октомври, понеделник, от 18:00 ч.

Изложбата може да се види до 7 ноември 2021 г. в ГХГ – Варна на ул. „Любен Каравелов“ 1.

Нина Локмаджиева

Репродукции Нина Локмаджиева

http://varnacityartgallery.com

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Материалът Сдружението на варненските художници с изложба в Градската художествена галерия на Варна е публикуван за пръв път на Арт Варна.

Categories
Арт Новини

“Свободно движение” на Юлиана Хичева в преследване на сянката на нещата

Юлиана Хичева, проект
Юлиана Хичева, проект „Свободно движение“

Изложбата на младата варненска художничка ще бъде експонирана от 20 октомври до 13 ноември в Художествения музей “Георги Велчев” – зала Ателие.

Откриването е на 20 октомври от 18:00

Една младо име с вкус към експеримента представя Художественият музей “Георги Велчев”, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. В зала Ателие подрежда своя проект “Свободно движение” Юлиана Хичева, наскоро завършила академичното си образование и активно изразяваща се като визуален артист в пресечната зона между живопис и фотография. Юлиана Хичева обича да казва, че работи и живее в движение.

Юлиана Хичева, проект
Юлиана Хичева, проект „Свободно движение“

“Проектът “Свободно движение” е посветен на движението – признава авторката, – като доказателство, че нещата съществуват. Движението на сянката – ние сме в сянка заради прехода на телата през нощта. Винаги ми е харесвало, че когато се движа, виждам различно – вълнението от размазващия се образ ми се струва важен момент. И както Кандински отбелязва – “художественото произведение се състои от два елемента – вътрешен и външен. Вътрешният елемент сам по себе си е вълнението в душата на художника. Това вълнение има способността да предизвиква ответно по същността си вълнение в душата на зрителя. Докато душата е свързана с тялото, тя може като правило да получи вибрация само чрез посредничеството на чувствата. По този начин чувството представлява мост от нематериалното към материалното (художникът) и от материалното към нематериалното (зрителят). Вълнение – чувство – работа – чувство – вълнение.”

Юлиана Хичева, проект „Свободно движение“

Работите в проекта са създадени чрез стара фотографска техника и са опит за запечатване на форми от движението на сянката на нещата.

В края на септември инсталация на Юлиана беше представена в ReBonkers в изложбата „Крайните резултати“, с която завърши творческата резиденция „Водна Кула“ #5 Децентрализирано издание Варна 2021. А през август тя гостува в софийската галерия “Depoo” с проекта, който виждаме сега във Варна.

Юлиана Хичева
Юлиана Хичева

Юлиана Хичева е родена 1980 г. във Варна. Има магистратура по фотография и бакалавърска степен по живопис от Националната художествена академия – София. Сред проектите, в които участва, са: творческа резиденция “Водна кула” Децентрализирано издание, Варна 2021, “Алафранга – тайна градина или отворен прозорец” – стенопис във фестивал „квАРТал“, София 2021, “The Dark Is Never Too Much” в галерия “Depoo”, София 2021, “12. Европейски месец на фотографията 2021” в галерия “One”, София и галерия “Академия”, София, изложба “handmade” във фестивал „квАРТал“ в галерия “Ателие Пластелин”, София 2019, проект на фондация “Въпреки” в галерия “Стубел”, София 2018, изложба живопис в галерия „Серякова Къща“, Троян 2010, “Contempo 2010” в галерия “Bulart”, Варна, изложба живопис в галерия “Червеното пони”, Пловдив 2010, изложба живопис в Български културен институт, Братислава в Словакия 2009, изложба живопис в галерия “Архис”, Варна 2009, “Разстояния II” в галерия “Art’es”, Париж, Франция 2009, “Разстояния I” в галерия “Аморгос”, Никозия, Кипър 2008.

Самостоятелните проекти на Юлиана Хичева са “Свободно движение” – живопис и фотография в галерия “Depoo”, София 2021, “Неща от живота” – живопис в Градска художествена галерия “Борис Георгиев”, Варна 2009 и “Портрети” – живопис в Галерия 8, Варна 2007 .

Изложбата на Юлиана Хичева може да се посети от 20 октомври до 13 ноември на ул. “Радко Димитриев” 8 във Варна в дните от вторник до събота от 10 до 17 ч.

Нина Локмаджиева

Снимки личен архив на Юлиана Хичева

http://varnacityartgallery.com/

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Материалът “Свободно движение” на Юлиана Хичева в преследване на сянката на нещата е публикуван за пръв път на Арт Варна.

Categories
Арт Новини

Есенен салон на изкуствата Варна 2021

Есенен салон Варна

Есенен салон на изкуствата ще се проведе във Варна в периода от 22 октомври до 15 ноември. Събитието се организира от дирекция „Култура“ към Община Варна. На всички събития ще се спазват противоепидемични мерки, наложени от Министерството на здравеопазването, посочват организаторите.

На 22.10., петък, в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ от 18 ч. започва концертът „Музика за нашето време“ на камерен квартет (кларнет, фагот, контрабас и пиано). Ще звучат трите премиери „Три улични пиеси“ от Фил Салатe, „Джаз сюита за фагот“ от Кенет Купър, „Ноктюрно“ от Фил Салате, както и Сюита „Кантандо“ от Бил Дъглас, „А ла Албениз“ от Родион Шчедрин.

На 23.10., събота, в Католическата църква на ул. „Преслав“ 41 от 11 ч. ще звучи органов концерт „Утешение“ на Янко Маринов, посветен на 210-та годишнина от рождението на Ференц Лист. Янко Маринов е изключителен органист и пианист, изнасял концерти в Австрия, Германия, Словакия, Италия и други европейски сцени. В съботната му органова програма той ще представи творби от Й. С. Бах, Ф. Лист и М. Регер.

На 25.10., понеделник, в концертната зала на Военноморския клуб от 18 ч. ще започне концерт на акустичното китарно трио „NOVA“ – Цветан Недялков, Веселин Койчев и Петър Койчев. В програмата са заложени „Банишора форевър“, „Боса Нова“ и „Бетовен“ от Цветан Недялков, „Либер Танго“ от Астор Пиацола, „Буболечки“ и „Подзим съм, мале“ от Веселин Койчев, „Тико Тико“ от Зекиня де Абреу, „Испания“ от Чик Кърия, и др. В същия ден и час в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ предстои представяне на новата книга на Мария Лалева „Пасиансът на архангелите“. Авторката е позната с книгата ѝ „Живот в скалите“ и сценария за филма „Роза Дамасцена“.

На 27.10., сряда, отново в Градската художествена галерия в 18 ч. ще звучи френски джаз, представен от гост-звездата Тибо Фалк – пиано, Александър Леков – бас китара, Емил Пехливанов – барабани и Нейко Бодуров – тромпет. Самият Фалк е учил джаз и популярна музика в Берлин. През 2002 г. той и неговият международен квартет печелят наградата Jazz & Blues в Берлин, наградата на журито и наградата на публиката.

На 30.10., събота, от 11 ч. в Градската художествена галерия е традиционният концерт на камерния оркестър „Анима“.

След Деня на народните будители, на 2-ри ноември от 18 ч. артсалонът на Радио Варна ще бъде домакин на изложбата „Дмитрий Шостакович в България“. Освен нея е предвидена и прожекция на кратък филм.

На 04.11., от 17,30 ч. в галерия „Аспарухово Арт“ в НЧ „Просвета 1927“ ще бъде представена втората част от стоте факсимилета на офорти от Рембранд, с уникална резолюция и изумителен рисунък.

На 08.11., понеделник, в 17,30 ч. е премиерата на книгата „Анкета с Никола Радев“ на издателство „Славена“, в арт салона на Радио Варна.

На 10.11., сряда, в Градската художествена галерия от 18 ч. е премиерата „Частица любов“ – комедиен спектакъл на Разградския театър, автор и режисьор на пиесата е Андрей Калудов. В главната роля е Гергана Стоянова, със специалното участие на Лъчезар Хальов.

На 12.11., петък, отново от 18 ч. в ГХГ „Борис Георгиев“, е концертът на клавирното трио Стефан Бояджиев – пиано, Ганчо Ганчев – цигулка и Кремена Христова – виолончело, които ще изпълнят творби на Пипков, Владигеров, Форе, Сен-Санс, Дебюси.

На 15.11., в 18 ч. в арт салона на Радио Варна ще бъде открита изложбата „45 години фотография“ на фоторепортера Красимир Делчев.

Източник: Община Варна, пресцентър

www.varna.bg

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Материалът Есенен салон на изкуствата Варна 2021 е публикуван за пръв път на Арт Варна.

Categories
Арт Новини

ХГ „Димитър Добрович“ с награда за най-оригинално събитие в областта на културния туризъм

Художествена галерия „Димитър Добрович“ –Сливен, съвместно с Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“- Сливен, Национален музей на текстилната индустрия, Късноантична и средновековна крепост Туида и Община Сливен, е носител на наградата за най-оригинално събитие в областта на културния туризъм за 2019 г. в Националния конкурс Read & Travel, организиран от МТИ „Културен туризъм“ – Велико Търново. Призът е връчен на Община Сливен и посочените културни институции за събитието „Нетипична нощ на музеите с Типично“, организирано по повод Международния ден на музеите и Европейска нощ на музеите през 2019 г.

Материалът ХГ „Димитър Добрович“ с награда за най-оригинално събитие в областта на културния туризъм е публикуван за пръв път на Художествена галерия „ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ“.