Арт Новини

Иван Ненков или за душата на един колекционер

Интервю от поредицата Лицата на артистична Варна

Иван Ненков 1

Разговор на Нина Локмаджиева с Иван Ненков, посветен събирач на картини, истории и спомени от ателиетата на едни от най-големите български художници, определящи за процесите в изкуството у нас от 80-те години на ХХ век досега. Собственик и пазител на стотици забележителни творби от над 150 автора. Един от малкото колекционери в България, които с готовност споделят с публиката своите ценни притежания. Почитател на изкуството с ясно съзнание за мисия.

Кога дойдохте във Варна?

Във Варна дойдох през есента на 1966 г., за да уча инженерство във ВМЕИ. Като малък съм бил няколко лета тук на почивка с моите родители.

В кой момент осъзнахте, че сте варненец?

Аз идвам от малкия град Трявна, където съм роден и свързан с неговата възрожденска атмосфера, с планината и с многото детски лудории. Това са неща, които големият град не може да предложи. Ожених се в края на следването си за варненка. Така станах варненски жител, но не и варненец. Винаги съм се гордеел с моя роден град. Доста късно се почувствах варненец. Може би около 1980 г., когато построих първата си вила във вилната зона край Галата. Иначе сравнително бързо се приобщих към варненското общество, което не беше много лесно. Това стана чрез реализацията на моите професионални проекти, виждах ги навсякъде около мен в града. Гордея се все още с тях.

Първият дом, който помните във Варна и Вашата улица, квартал – кога станахте част от тях?

Първият ми дом беше домът на тогавашната ми съпруга, където живях десетина години. Улица „Тодор Шишков” 2, в района на бившия КАТ. Тази къща вече я няма, на нейно място има жилищна кооперация. А къщата беше с двор, в който си бях сглобил дървена барака, където си майсторях различни неща. Имахме млади съседи, с които често се събирахме на чаша моя сливова ракия.

Първите хора, които Ви посветиха в артистичния свят на морския град?

През първите години на семейния ни живот със съпругата ми често ходехме на симфонични концерти, на опера и на театър. Всичко тогава беше на много високо ниво. Обичах да слушам музика, основно класическа. Имахме много грамофонни плочи на „Балкантон” и на съветската „Мелодия”. Оттогава съм голям фен на руската класическа музика, на руската музикална школа. Имаше кинолектории, които редовно посещавах, въпреки че не съм киноман. Често посещавах и художествените галерии, които не бяха много. Спомням си най-добре галерия „Хемус” до шадравана пред бившата сграда на Общината, само че не си спомням тогава имаше ли шадраван. Винаги съм обичал да гледам изобразително изкуство, като най-много ме беше впечатлила експозицията на дарението на Димитър Казаков в родния ми град, в старото Школо. Тогава усетих какво е истинско изкуство. Не може да се каже, че някой ме е посветил в артистичния свят на морския град. Посвети ме моето любопитство, моята артистична нагласа.

Приятелите тогава и сега?

Първите ми приятели са съучениците от Техникум “Д-р Никола Василиади” в Габрово, където завърших средното си образование. Те си останаха моите приятели завинаги. Вече във Варна имах няколко приятели от колегите, с които работех. Интересно е, че през тези времена много си помагахме. На приятелска основа отливахме плочи на бъдещите вили, а аз като доста як бях един от основните поканени на тези бригади. Особено е чувството, което изпитва човек, създавайки нещо за цял живот. Първите ми две вили бяха построени също с много бригади от приятели и колеги. Повечето от тези ми приятели и колеги вече ги няма, а през последните тридесетина години приятелите ми са основно художници, което ме прави много щастлив.

Спомняте ли си първото артистично събитие, които сте посетили във Варна?

Не, не си спомням.

Какъв аромат има Варна?

Ароматът на Варна е много различен през различните сезони, в различните квартали на града. Много се промени и във времето. Това е ароматът на морето, ароматът на летовниците през лятото, ароматът край препълнените кофи за боклук през лятото. Миризмите на изгорели газове по улиците през последните години.

Как общувате през годините с морето? Ходите ли често край него? Плувате ли? Какво Ви дават морето и брегът?

Този въпрос за мен е необятен. Голяма част от Варна за мен е морето, морската атмосфера, Морската градина. Част от военната си служба отбих като старшина школник в ракетното тогава поделение „Родни балкани”, намиращо се на морския бряг близо до река Камчия. Оттогава е голямата ми любов към брега на юг от Варна, чак до Кара дере. Градският плаж от много години не посещавам по най-различни причини. Също и курортите край Варна, а и не само край Варна, особено през последните години, откакто настъпи бетонната експанзия. Може би само „Ваканционен клуб Ривиера” остана един незасегнат оазис, но тук имам и много лични мотиви.

Иван Ненков и морето

Като млад баща редовно ходех с децата на Паша дере, зиме и лято. Бяхме сами на безкрайните плажове. С големия син сме ходили там и при минус 20оС, нямате си представа каква красота са замръзналите пясъци и ледените образувания по скалите. Тогава блатото на Паша дере имаше вода, която през зимата замръзваше, ледът беше над 20 см, пързаляхме се по него.

Дали плувам? – аз бях състезател по плуване, като студент играех водна топка в “Черно море”. Стотици часове съм киснал в топлата минерална вода на градския басейн, главно през есенно-зимния сезон. Все още продължавам да плувам по километри в морето.

Морето и брегът ми дадоха здраве, любов към природата, там започнах да виждам красивото около мен, започнах да виждам неща, които другите не забелязват. Имам огромна колекция от каменни пластики, събрани по моите места край морето. Морето също ме научи на дисциплина, на уважение към него. Защото то може да бъде и жестоко, ако не го уважаваш.

А как общувате с града – какво се промени с годините в това общуване?

Аз обичам Варна. По принцип съм пешеходец. Обичах да минавам през централната част на града, винаги срещах познати, казвахме си по някоя дума. Радвах се на централните улици, когато възстановиха фасадите на старите сгради. Имаше някакво спокойствие, което се нарушаваше през летния сезон, когато улиците се изпълваха с летовници. Но пък тогава си „изплаквахме” очите по дългокраките руси момичета от Скандинавия. Не че нашите момичета са по-лоши, но …

През последните години рядко минавам през централните улици на града. Изморява ме шумът на от колите, всеки се забързал, не срещам вече познати, чувам само за пари да се говори, всеки забил поглед в смартфона си. Знаете ли, аз не ползвам смартфон, не ползвам и Facebook. Нямам време за губене, обичам да се вглъбявам в моите мисли, не обичам нещата да ми се дават наготово.

Преди години имах възможност да ходя в чужбина и като се върнех, много се дразнех от разбитите улици и тротоари, от мръсотията по улиците и край жилищните блокове, от грубостта на хората, от агресивната простащина около нас. През последните години във града настъпиха много положителни промени, въпреки че може да се желае още страшно много. Поне в централната част вече градът е сравнително чист, улиците и тротоарите са здрави, може спокойно да се върви по тях. Мутрите облякоха костюми, сложиха вратовръзки, няма я вече тази тяхна демонстративна агресивност.

Дразнят ме много от съвременните сгради, които нямат нищо общо с атмосферата на град Варна, в който в дадем момент от живота се бях влюбил. А може би и възрастта си оказва влияние. Да, най-вероятно е това.

Без кои места и събития не можете да си представите Варна? Кои са Вашите любими места за разходка в града и край него? Ако трябва да покажете на гост от чужбина само три места от Варна, къде бихте го завели?

Не мога да си представя Варна без Морската градина. Преди обичах да се разхождам там. Когато не бяхме на любимите ни места край морето, задължително водехме децата си на разходка в градината. Затова непременно бих завел госта си там по всяко време на годината. Спомням си каква красота беше, когато падна големият сняг преди двадесетина години. Беше фантастично. Много ми липсва снегът през последните години.

Другите две места, които бих показал на госта си от чужбина, са Градската художествена галерия, в постоянната експозиция на която има двадесетина неща от моята колекция, както и площада пред Операта, особено ако фонтанът работи с пълната си програма.

Не мога да си представя Варна без музикалното “Варненско лято”, без Международния балетен конкурс, без Фестивалния комплекс, без Спортната зала.

Какво варненци не знаят за своя град, какво бихте искали да им кажете да научат за него?

Имам чувството, че покрай пандемията варненци започнаха да откриват дивия морски бряг на юг от града, моите любими места. Това е прекрасно, хората започнаха да излизат от града, да се радват на специфичната крайморска природа.

Варна е фестивален град, кои са любимите Ви фестивали, какво не бихте пропуснали?

Много от любимите си неща вече пропускам. Мога да говоря какво не бих пропуснал преди десетина години. Това са музикалните събития от Варненското музикално лято, особено камерните концерти на тавана на Градската художествена галерия, трите дена на Джаз фестивала в двора на Археологическия музей, “Август в изкуството”, който се провеждаше допреди няколко години. Категорично фестивалът за изобразително изкуство „Август в изкуството”, създаден от Румен Серафимов, липсва на варненските почитатели на това изкуство.

Кое прави духа на един град? Какъв е духът на Варна?

Духът на един град е неговата култура, неговата история, неговата архитектура. Варна е богата на културни събития, особено през летния сезон, през Варна са минали много изявени театрални режисьори, оттук са излезли много театрални артисти, оперни певци, както и куклени артисти. Изнесени са много музикални спектакли с участието на големи изпълнители. Всички те са оставили неизличими следи за града. Кукленият театър също прави всяка година прекрасни постановки за деца и възрастни. Много силна беше Варненската школа в изобразителното изкуство, която е и национално богатство.

Как този дух докосва Вашата дейност? Какво е за Вас Варна?

Може да се каже, че аз не само съм докоснат от културния дух на града. По някакъв начин аз участвах и продължавам да участвам в артистичния живот на Варна. По свой си начин аз се бях докоснал до Варненската школа в изобразителното изкуство още преди да започна да се занимавам с колекционерство.

Варна е моят духовен дом, градът в който се развих професионално и духовно. Не съжалявам по никакъв начин, че навремето избрах може би случайно да живея в този град. Тук се сбъднаха голяма част от моите мечти, тук се родиха прекрасните ми деца, а това не е никак малко.

Кога осъзнахте, че ще посветите живота си на колекционерството на картини?

Не мога да отговоря на този въпрос. Това стана постепенно във времето. Беше част от моето духовно развитие.

Кой Ви насърчи, без кои личности Вие нямаше да сте колекционерът, когото познаваме?

Трудно е да се каже, че някой ме е насърчавал, особено през първите години. Беше взаимен интерес. Аз исках да купувам, авторите искаха да бъдат купувани, а галеристите да продават. Всичко друго би било невярно. По-важното беше, че аз имах стремеж за развитие на моите естетически интереси, което беше оценено от няколко от варненските артисти, тук мога да спомена Сашо Анастасов, Милко Божков, Веселин Начев, Васил Василев, както и галериста Борис Стателов, които ми помогнаха да открия истинското изкуство. Интереса го имах, но можеше да тръгна и в друга насока. Казвам можеше, което беше малко вероятно, но не и невъзможно. След това се появиха и други творци, които по някакъв начин ми помогнаха. Един от тях беше Светлин Русев, отричан незаслужено от много негови колеги.

Иван Ненков 3

Кои са знаците по пътя на Вашето израстване като колекционер, периодите, важните моменти?

Първо, това беше първоначалният ми контакт със Сашо Анастасов. Сашо усети моята колекционерска страст, разбра, че само той не е достатъчен, за да я задоволи и ме свърза с останалите, споменати по-горе. Това беше началото, вярното начало. За разлика от повечето колекционери, аз имам желание да показвам нещата си, да говоря за колекцията си. Затова и направих няколко знакови за мен колекционерски изложби. Може би най-важният момент в моето колекционерство досега е проектът ми „Колекционерът – портрет и автопортрет”, създаден и финансиран лично от мен.

Иван Ненков 3

Колко автори присъстват във Вашата колекция, бихте ли изброили някои от тях? Какъв тип художници са те?

Авторите, които присъстват сериозно в колекцията ми, са около 50, а общо са над 150. Това са основно съвременни творци, аз не съм се интересувал от стари майстори, не съм робувал на имена. За жалост немалка част от тях вече ги няма между нас, но творчеството им продължава и ще продължава да присъства.

Каква е равносметката на Вашите колекционерски години – с какво станахте по-богат, а с какво по-беден?

Равносметката ми е много положителна. Обогатих се духовно във всяко отношение, което е най- важното за мен. Обеднях финансово, не материално. Материално, това което имам, ме задоволява. Човек може с две и с двеста. Не отричам и материалната стойност на колекцията си, но се надявам да не се наложи да се възползвам от нея.

Какво бихте посъветвали други ентусиасти, от къде се започва, за да се създаде стойностна колекция?

Аз не съм най-правилният модел за подражаване, особено в последните двадесетина години на обществото, в което живеем. Правилното е човек първо да задоволи основните си материални необходимости, по-точно в никакъв случай да не ги пренебрегва, както правех аз. Трябва да има поне къде да съхранява нещата, които купува, за да има възможност да им се наслаждава. И след това да започне активно да колекционира. Купуването на картини още не е колекционерство. Защото има много купувачи, но малко колекционери. Колекционерството е болестно състояние, трябва да имаш при необходимост сили и способности да се излекуваш. Иначе принудителното прекъсване да колекционираш е много болезнено. А това по най-различни причини, основно финансови, често се налага.

И още нещо много важно. Преди да започнете да колекционирате, не да купувате, трябва да се консултирате. Но и да намерите правилните хора за това. И най-важното, уважавайте творците, с всичките си кусури те притежават много неща, с които те са над нас, много над нас. Категорично, това не са парите!

Как общувате с Вашата колекция – имате ли моменти на съзерцание, имате ли временни фаворити, които след време отдалечавате от погледа си?

Всяка нова придобивка е била задължително временен фаворит. Преди да бъде окачена на стената, я слагах на определено място в хола, където спокойно да я съзерцавам, като по този начин откривах детайлите в нея, които първоначално не са видими за любителското око. Много пъти по време на това съзерцаване съм се разочаровал. Но това почти никога не е ставало с нещата на моите фаворити сред творците. Има голям субективизъм в харесването и нехаресването. Когато не се създаде у мен траен интерес към дадена творба, значи тя отпада от фаворитите, нещо ме дразни, нещо ме притеснява в нея. Много са тези неща в колекцията ми. Понякога съм много капризен към творците, което не е най- правилното.

С кого сте склонен да споделяте преживяването на досега с изкуството? Как?

Аз съм един от малкото колекционери в България, ако не и единствен, който е склонен да показва пред широката публика своята колекция. Досега имам над 10 самостоятелни изложби и още поне толкова участия с мои неща в различни експозиции. Изкуството се създава, за да бъде гледано от хората, а не само от притежателя му. Това не е стока, която след като я закупиш, да стои в гардероба или в гаража. Произведението на изкуството трябва да има свой живот сред обществото, то трябва да носи послания, както и да носи някаква естетическа наслада дори и с бруталността си, дори понякога и с цинизма си. То не трябва да бъде задължително красиво според общоприетите за времето си представи. Изкуството трябва да възпитава масите, а не обратното. Малко излязох от рамките на въпроса, но това са много важни за мен неща, за които постоянно мисля.

Щастлив човек ли сте? Какво Ви радва? А какво Ви възмущава?

Да, аз съм щастлив човек. Живея скромно сред природата, водя сравнително природосъобразен начин на живот, нося си редовно маската на устата, ваксиниран съм. Чета, но доста по-малко в последно време, пиша си моите неща, слушам постоянно музика, поддържам си градината, храня си щастливите кокошки, разхождам се с кучето, което е най-добрият ми приятел. Щастлив съм, когато през лятото ми гостуват внуците и децата, когато говоря с тях по телефона. Колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Картините не са при мен на вилата, но често си мисля за тях, повече за техните автори, част от които са и мои приятели. Щастлив съм, когато видя подредената с мои неща зала в някоя галерия.

Възмущава ме духовната нищета на голяма част от хората, особено от така наречения елит на обществото. Възмущава ме войнстващата простащина около нас. Прост човек и простак са две различни неща. От простия човек можеш да научиш много неща.

Коя е Вашата най-нова придобивка?

Библиографската книга с оригинални офорти на Любен Диманов, издадена в Париж през 1978 г. “Pensées pour moi-même”, Marc Aurèle (”Мисли към себе си” на Марк Аврелий).

Мечтаната картина, която бихте искали да имате?

От доста време съм спрял да мечтая за картини. Много болезнено приемах неосъществяването на мечтите си относно придобиването на произведения на изкуството. Много бяха мечтаните картини, значи не съм имал такава предпочитана.

Вашата препоръка към читателите: седем заглавия на любими книги?

„Джонатан Ливингстън Чайката” и повечето книги на Ричард Бах,

„Нюйоркска трилогия” и всичко от Пол Остър,

„Дом на края на света” и всичко от Майкъл Кънингам,

„Какво обичах” от Сири Хуствет,

„Норвежка гора” и повечето книги на Харуки Мураками,

„Сняг” и повечето книги на Орхан Памук,

„Сидхарта” и всичко на Херман Хесе,

“Картата и територията” и всичко от Мишел Уелбек.

Накъде гледате сега?

Първо да съм здрав, да издам книгата, върху която работя в последно време. Гледам и към юбилея си през следващата година.

Разговаря Нина Локмаджиева

Снимки личен архив на Иван Ненков

Още артистични събития във Варна открийте в нашия АФИШ: https://artvarna.net/events/

Материалът Иван Ненков или за душата на един колекционер е публикуван за пръв път на Арт Варна.