Две години от смъртта на Ванко Урумов – владетелят на формата, вулканът на емоции и страсти, търсачът на могъщата експресия, постигащият сила и дълбочина в изкуството, бунтарят, неподдаващ се на норми и канони, артистът на мащабните жестове и големите идеи, виртуозът на цвета и пространството, чувственият художник на еротичната живопис, влюбеният в поезията на морето и брега, доблестният бунтар в изразяването на живота и света, непокорният и неподчиняващ се еретик на духа, създателят на най-високо, естетично и внушително изкуство, културният творец с независим характер и оригинално мислене, несравнимият, титаничният, гениалният Ванко.

Никога не може да бъде забравен.

Тези, които са се доближили до него и не са били издухани от силата и величината му, са щастливци!

Мир на душата му!

Румен Серафимов

Ванко Урумов: „За мен изкуството е познание, усвоено между съзерцанието и екстаза… Съзерцанието е онова състояние, в което става възможен контактът с избрания обект и неговото енергийно поле… Биномът илюзия-разочарование като че ли съдържа противоположности, а всъщност и в двата му аспекта тежи загубата. Илюзията е неистина, в която напусто си повярвал, а разочарованието е постигане на истина, която ти отнема вярата… Вдъхновението е повишено емоционално състояние на духа, при което отпадат всички трудни въпроси и непосилното става възможно. Тези мигове – кратки или дълги – са истинският ни живот.“

В тези първи януарски дни си спомняме как преди две години се разделихме с големия Ванко Урумов (1941 – 2020). Неговата могъща сянка продължава да бъде до нас, а ние се чувстваме привилегировани, че сме се докоснали до един колос.

Емблематична фигура от бурния период на обновление в българското пластично изкуство – 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той беше артист на мащабния жест и проникновената мъдрост, стаен мислител, чиито мълчаливи предизвикателства се превърнаха в монументални знаци на промяната.

Ванко Урумов е роден на 21 декември 1941 г., през 1971 г. завършва специалност живопис в Художествената академия, в класа на проф. Панайот Панайотов. Работи в областта на живописта, графиката, монументалната живопис и скулптура, приложното изкуство. Негови стенописи и бронзови пластики украсяват обществени сгради в София и Варна. Включва се във всички големи изложби в България и в представителни гостувания на българското изкуство в Индия, Канада, Мексико, САЩ, Япония и др. Самостоятелни изложби прави в Букурещ, Виена, Дордрехт, Москва, Падуа, Сарагоса, Сепре, Франкфурт на Майн и др. Негови творби са притежание на националните библиотеки във Вашингтон и в Париж, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Варненската художествена галерия и всички значими галерии в България, както и на частни колекции в страната и в чужбина. Дългогодишен директор на Градската художествена галерия – Варна.

Носител на най-престижните национални награди за изкуство – „Захарий Зограф“, „Владимир Димитров – Майстора“, „Данаил Дечев“, „Илия Бешков“ и наградата Medusa Aurea от Международната академия за модерно изкуство в Рим.

Поклон!

От екипа на Градската художествена галерия – Варна

Нина Локмаджиева

Репродукции Александър Николов

Материалът Две години без Ванко Урумов е публикуван за пръв път на Арт Варна.