На 31 март 1492 г. испанският крал Фердинанд Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска издават декрет, с който заповядват на всички свои поданици с еврейски произход да се покръстят или да напуснат страната. Те получават четири месеца, за да направят едното или другото.

Данните за броя на изселилите се варират между 250 000 и 800 000 хиляди.

До изтичането на крайния срок малка част от евреите се покръстват, а по-голямата напускат Испания и търсят нов живот на изток – в Италия, Централна Европа и на Балканите, или на юг – в Северна Африка. Имотите им – къщи, земи, лозя, градини, работилници, са изкупени на безценица или изоставени и впоследствие разграбени. На евреите е забранено да изнасят от Испания злато, сребро или скъпоценности и те са принудени да ги разменят срещу дрехи или добитък или да ги скрият в очакване на по-добри времена.

По време на втората половина на XV-ти век, първите еврейски бежанци са пристигнали в България от Испания. Сефарадски (Евр. Испански) евреи достигат България след I494. През 1523, известният равин Йосиф Каро, автор на Shulkhan Arukh. класическия код на еврейския закон, се установява в Никопол и основава Йешива (талмудически академия). До началото на 16-ти век в центъра на българския еврейски живот е София. През XIX век Османската империя започва да се разпада и са създадени въоръжени движения за независимост.

През l878, България приема по време на Берлинския конгрес гаранция за равни права на еврейската общност. Българските евреи вл…