Пътят към сечищата над родопското с. Мързен е прорязан от кални коловози. Спуска се на зиг-заг по стръмния склон и после потъва в мрачното дере. „Тук беше, край кльона – малко над полосата“ – Петър едва поема дъх. Вървим през гората вече повече от час. Не вярвах, но „дървото с костите“ още тежи в спомените му. Видял го е за последен път преди повече от 25 години, но е сигурен, че още е там. Когато го намира, вдига тъмните очила над челото си и не казва нищо.

Петър Нугин вече…