Може би е свободата на босите крака. Може би сладката меланхолия на безвремието. Може би лекуващото зелено на тревата. Но има нещо топло и уютно за уморените градски души в полупразните български села с техните леко умърлушени къщи, самотните им стопани и мързеливи улични кучета. И ако това лято ви се случи да кривнете от магистралите по прашните черни пътища, ще срещнете тези уикенд бегълци.

Дигиталните номади, които тракат на лаптопите си под дебела борова сянка. Архитектите, които…