[Състояние на писане]

Повече от половината от словото се пише като килим за останалата част от смисъла, животът идва без разрешение и ние идваме, писането си отива без предупреждение и ние си отиваме, и между два глагола за болка писането стене като пчела, която не знае покой; липсва ни онзи вкус, който ни принадлежи, и ние го написваме, морето взривява способността ни за сън и ние го написваме, тревогата пада в душите ни като осми цвят и ние я написваме, единствена смъртта сплита пръсти в ритуална разточителност и на уеднаквен език написва нас.

[Състояние на жена]

От узрели мед и вино е съставила своя смях, неукротен от нощта; подари ми течен кристал и приех, излегна се върху зеленото си легло да гради държави и да срива цивилизации без знанието на техните крале; прониза въздуха като аромат на портокал на прага на сезона, предложих цвят за устните й, а тя се засрами, стъписаха ме вероятностите й, необятни като кръг от лъкове, заспа върху коприната на целувката, а аз не заспах.

Навън-навътре в портрета с две нощни очи тя се взираше в онова, което страстно желае и към което бяга в огледалото, предупредих я, че бягането по посока на огледалата означава бягане в посока, точно обратна на нашата страст, а тя повярва и продължи да бяга.

[Състояние на откриване]

С бавното движение на евкалиптово дърво падат гледките в касичката на погледа, а когато се разболеем от откриване, не знаем, че сме изгубили шест от цветовете на своята вътрешна дъга, откриваме знамената на…