Радомир Мандов – (08.01.1883 – 01.10.1947)-Родът Мандови е популярен род на художници. Брат му Дечко Мандов (1886 – 1969 г.) е живописец, а проф. Иван Мандов (1914 – 1986 г.) – скулптор и дългогодишен преподавател по пластика в Художествената академия, е негов син.-Творческата кариера на Р. Мандов започва на 18-год. възраст.- учи живопис при проф.Ив.Ангелов и Ив.Мърквичка. Завършва през 1908 г. и се завръща в родния си град. Тук създава поредица акварелни пейзажи от околностите на Казанлък, Старата река, Тюлбето, Стара планина и близките села. През 1909 г. организира първата си самостоятелна изложба с акварели и маслени платна от последните пет години. Участник в 2 войни създава творби на военна тематика. Най-активният му период е през 30-те години. От тогава са неговите „Овчарче“, „Пастирки“, „Селянки“ (1933), „Жътва“ (1933) др. Паралелно с това рисува стенописи и декорации на храмове в Етрополе, Павел Баня, Пловдив, Долни Дъбник, Клисурския манастир, Красно село и др. През 1937 г. получава наградата „Св. Климент Охридски“. През 1946 година организира последната си самостоятелна изложба – живопис. Умира на 1 октомври 1947 г. в София. Негови творби са в художествените колекции на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия – Стара Загора и др.