База Данни Картини

Ботьо Ботев (1954 – 2012) Старозагорският доайен

Големият Старозагорски художник Ботьо Ботев завършва художествената гимназия в град Казанлък през 1973 г.до края на 1980г.успешно учи живопис във Великотърновския университет „Кирил и Методий” в курса на професор Александър Терзиев.След дипломирането си участва във всичко окръжни и редица нацоинални изложби до края на 1984 г.,когато получава първото си сериозно признание – II степен за живопис „Стара Загора”.Ботьо Ботев работи във всички жанрове на кавалетната и монументална живопис.За неговите творби са изказани ласкави думи от чуждестранни галеристи посетили изявите му в ОНД,Полша,Австрия и др. 1988 г. донася на старозагореца II награда на национална учителска изложба състояла се в София.Преподавател е по изобразително изкуство в V ОУ „Митьо Станев” – Стара Загора.

 

Интервю с Ботьо Ботев от 1990 година

Д.П. – г-н Ботев ваши бивши възпитаници организираха първата по рода си благотворителна изложба с цел подпомагане на V ОУ.Какво отсяхте за себе си като впечатление от културното събитие ?
Б.Бл – Авторите на картините са бивши наши възпитаници,по настоящем ученици в Средно Художествено Училище”Академик Дечко Узунов” в гр. Казанлък – 9 клас,две момичета от нашето училище и един ученик от „Строителен техникум” Стара Загора.Открояващите се творби бяха на Костадин Илиев – перо и туш –„Стари градски къщи”,Мария Гюкова – акварел – „Пейзаж”,Ирина Стоянова” – сух пастел – „Интериор” и темперните геометрични абстракции на Валентин Ангелов.Поради професионални съображения решихме да продължим изложбата до 30 януари. Петдесет процента от приходите на изложбата са предназначени за закупуване А техника подпомагаща западно-езиковото обучение в V ОУ.Със същите млади таланти реализирахме съвместно стенопис класическо сухо фреско в новото крило на училището.
Д.П. – Кои официални гости присъстваха на откриването ?
Б.Б. – Изпратихме покана до кмета на града г-н Цанко Яблански,неговите заместници и до г-жа Петя Арнаудова.Безкрайно съм възмутен от факта,че нито едно от горепосочените лица Общинари ! Не уважи с присъствието си изложбата.Това може би е най-валидно за г-жа Арнаудова,работеща в сферата на образованието.Явно както разбираме от местните телевизионни медии – кабелни и ефирни – уважаемите господа прдпочитат да се появяват като гости на модни ревюта,коктейли исветски хроники.Всравнение с тези им прояви изглежда труда на децата съвсем не е заслужил тяхното внимание,особенно като се има пред вид,че V Основно Училище е мястото от където са излезли най-много художници.
Д.П. – С какви чувства изпращате учениците си в Средните Художествни Училища ?
Б.Б. – Подготовката им е много дълъг и сложен процес.От човешка гледна точка аз работя с тях четири години – ясно е какви са чувствата ми – все едно се разделям със собствените си деца.Замислям се и от професионалната страна на въпроса – какво ще стане с тях,когато завършат средното си образование.В мен се прокрадва известен скептицизъм за творческата им реализация.Виждам бившите си възпитаници занимаващи се с напълно несвойствени дейности,притиснати от страннната действителност – търговия на маратонки,нощна охрана на обекти и всичко друго,но не и изкуство.Това е много жалко – нещата тръгват от отношението на хората,от които зависи реализацията им.Никой не мисли за тях.
Д.П.– Битува мнението,че Стара Загора е град на поетите и художниците.Лесно ли се твори в такъв град ?
Б.Б. – Преди години Стара Загора бе град на поетите,но след инвазията на художниците стана и средище на това изкуство,но на практика сега се оказва,че е един от най-еснафските градове – град на бизнесмените и „Мерцедесите”.Нашоте възрожденци казваха за България-„Майка България”,а ето че майката се превърна в мащеха…Най-болезнено тези неща преживяват хората на изкуството поради вродената им свръх чувствителност.Не случайно хората на 7 изкуства се отдръпнаха от подиума на политиката и се затвориха в себе си.Какво желание мога да имам за изложба при тези обстоятелства ? И все пак ние не сме спрели да рисуваме,картините си стоят по домовете и ателиетата ни.Изнася се комерсиалното и сякаш истинското въобще не е създадено.Платната се правят за хората,не за мазетата.
Д.П. – Как успявате да справите с проблема с ателиетата ?
Б.Б. – Тук винаги съществува този прблем.Въпроса със всички културни институти – театри,музикални зали,художествени галерии бе решен много находчиво,обезвъзмездиха се собствениците с друг подходящ имот,а не както в случая с „Бухчевата къща” от „Дом на Художника” бе направена на банка,сега дори не знам какво е.Яд ме е да минавам от там… Във Варна на наши колеги бе предоставена цяла фабрика за преустройство на ателиета и зали.Преди години художниците ни помолиха за право на стопанисване над бившата цигарена фабрика – тогава общинска собственост,оказа се,че не можем да ползваме.Щом е за нуждите на културата не може,за магазин „Слънце” може !!!
Д.П. – Имате ли планове за самостоятелна изложба скоро ?
Б.Б. – Не не мисля за изложба скоро и то в Стара Загора.Не,няма смисъл,предпочитам градове,в които хората оценяват труда ми.

Интервюто взе Даниела Пенева (Daniela Peneva) 1990-1991 г. за вестник „Национална Бизнес Поща“

 

{CAPTION}
Непознатата в дискотеката – Цикъл Портрети

Цикъл Портрети

Автопортрет

{CAPTION}

{CAPTION}