Василка Павлова Генадиева – 09.10.1905-04.11.1973- българска художничка, известна главно със своите портрети и натюрморти. Родена е в София, в семейството на Павел Генадиев, брат на политика Никола Генадиев, и Невена Генадиева от копривщенския род Кесякови. През 1930 година завършва живопис в Художествената академия при Никола Маринов и Борис Митов, след което в 1931 година става член на Дружеството на независимите художници. Повлияна е от традициите на импресионизма. Сред нейните най-известни работи са „Автопортрет“ (1934), „Зора“ (1935), „Г-ца П.“ (1937), „Портрет на момиче“ (1947), портрети на Михаил Маджаров, Александър Балабанов, Димитър Благоев, Васил Коларов, Васил Левски, натюрмортите „Фикус“ (1934) и „Невени“ (1968). Умира на 4 ноември 1973 година. Личният архив на Василка Генадиева се съхранява във фонд 1785К в Централен държавен архив. Той се състои от 95 архивни единици от периода 1905 – 1975 г. прави 4 самостоятелни експозиции в София. І награда на ІІІ национален театрален преглед през 1964 за оформлението на “Татул”, както и на ІV преглед за “Атентат”. , орден “Кирил и Методий” ІІ степен. bg.wikipedia.org/wiki/Василка_Генадиева