Името на Симеон Кръстев е добре познато в българското визуално изкуство – не само като майстор на плаката и графичния дизайн, но и като живописец със силно разпознаваем почерк. Роден на 22 август 1943 г., той принадлежи към поколение художници, които преминават през класическо образование, натрупват международен опит и оставят трайна следа както в културния, така и в обществения живот на страната.

През 1975 г. Симеон Кръстев завършва Художествената академия в Лодз, Полша – една от най-силните школи в областта на плаката и графичния дизайн, със специалности „Графичен дизайн“ и „Живопис“. Именно полската школа, със своята концептуална свобода и визуална дисциплина, оформя в голяма степен професионалния му мироглед.

След завръщането си в България той активно участва във всички национални и общи изложби на плаката и графичния дизайн. От 1977 до 1993 г. работи като художествен редактор в издателствата „Септември“ и „Спектър“, а по-късно – като арт директор в рекламно-издателската къща „Стедон Комерс“. Сред знаковите му дългогодишни проекти е и оформлението на престижния „Алманах на българската мода“, под съставителството на проф. Любомир Стойков.

Международно признание и награди

Творчеството на Симеон Кръстев излиза далеч извън границите на България. Негови плакати участват в международни изложби в Мексико, Аржентина, Бразилия, Москва, Полша, Белгия, Холандия и Финландия, както и в престижната селекция „100-те най-добри плаката“ в Париж. Той е участник в триеналетата на плаката в Тояма и Монс, в биеналетата на плаката в Лахти и Варшава, както и в редица специализирани форуми за театрален и социален плакат.

Сред многобройните му отличия се открояват първи награди за плакатите „Лорензачо“, „24 май“, „Автомобилът и околната среда“, серията пощенски марки за Световното първенство по футбол – Италия ’90, както и престижни международни признания за графичен дизайн и цялостен принос към европейската култура. Не е случайно и фактът, че Музеят на плаката в Орхус, Дания, притежава 30 негови произведения.

Живопис: отвъд плаката

Макар плакатът да е една от най-разпознаваемите му територии, живописта заема особено място в творчеството на Кръстев. Неговите самостоятелни изложби в галерии като „Райко Алексиев“, „Стълбата“, „АРТ клуб“ и „Хаджистоянови“ разкриват другата страна на автора – чувствителна, поетична и дълбоко лична.

Любимите му теми – конете, жената като муза, натюрмортът – са изпълнени с финес, деликатна цветност и сигурна линия. При него цветята не са просто цветя, а конете сякаш излизат от рамката и заживяват собствен живот. Акварелът, маслената живопис и портретът са равностойни полета, в които художникът се движи с лекота и увереност.

Полемиката като знак за значимост

В определени моменти от кариерата си Симеон Кръстев попада и в центъра на обществено внимание с творби, които пораждат разнопосочни реакции. Това обаче не е изключение, а по-скоро правило в историята на изкуството. Истинските художници неизбежно създават полемика – именно затова се помнят. Времето е онова, което отсява шума от стойността, а при Кръстев стойността остава.

Художник с памет и поглед напред

Особено показателна за отношението му към историята е работата му върху серия портрети на българи – герои от Освобождението и Балканските войни, както и на съвременни икони на българския дух. С внимание към детайла и уважение към миналото, той възстановява образи, които иначе биха останали забравени.

Днес Симеон Кръстев е сред онези автори, чието творчество спокойно може да бъде наречено класика на съвременното българско изкуство – класика, която не застива, а продължава да говори, да провокира и да вълнува.