Групата за мокри поръчки

През септември 2004 година от МВР са разпространени снимките на 12 хървати, за които се предполага, че са наемни убийци и действат на българска територия. Между 2003 и 2004 се забелязва, че те често пресичат българската граница, след което се връщат в чужбина, а посещенията им у нас съвпадат с едни от най-знаковите показни екзекуции в страната.

Малко преди обявяването им за издирване, на българска територия е задържан и един от членовете – Иван Може, който е обвинен за убийството на Асен Петров – Шаки и полицая Кирил Живков и раняването на още няколко души при престрелка в букмейкърски пункт столицата. Предполага се, че Може е съдействал на полицията с информация за групата след ареста си. По-късно той изчезва безследно като и до момента не е открит.

За членове на хърватската организираната престъпна група са сочени ръководителят – Роберт Матанич, брат му – Лука Матанич, Иван Може, който в момента е в неизвестност, Фенко Имамович, Блаженко Ялзабетич, Горан Туркович, Амир Мафалани, Даниел Милинович, Винко Кокич, Здравко Шагол, Бранко Вуянович и Емил Ивезич.

Убийството на Димитър Христов – Митко Малкия

Убийството на Митко Малкия

На 4 юни 2004 година двама свещеници спокойно влизат в столичното заведение „Арт Декор“ на Симеоновско шосе. Изведнъж откриват огън изпод расата си, убивайки Димитър Христов – Митко Малкия, който в същото време е посетител на заведението, приближен до Златомир Иванов – Баретата. Баретата е сочен за една от основните действащи фигури по отношение на наркотрафика тогава.

След това двамата стрелци излизат от заведението и бягат в неизвестна посока с автомобила, чакащ отпред. Освен Митко Малкия, загиват Живко Митев и Калоян Савов, които са негови охранители, а са ранени Стефан Железаров и Владимир Гаманов.

Предполага се, че убийството е извършено от хърватската група за мокри поръчки на Роберт Матанич.

Убийството на Асен Петров – Шаки

Иван Може

На 31 август 2004 година в букмейкърски пункт в столичния квартал„Княжево” две маскирани лица откриват стрелба. На място загива случаен посетител на пункта – главен сержант Кирил Живков от 6-то РУП, а Асен Петров – Шаки, който е ранен в областта на главата, издъхва във Военна болница. Евтим Здравков, Димитър Бойков и Петър Георгиев, членове на бандата на Шаки, са ранени. Според разследващите стрелбата е отмъщение за убийството на Филип Найденов – Фатик и има пряка връзка с убийството на Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле.

Може е задържан на 5 септември, тъй като по маратонките му е открита кръвта на единия пострадал. Кръвта е била на на бармана Евтим Евтимов на късче хартия, залепнало за обувката на Може. Евтимов се е намирал зад бара по време на стрелбата. На хърватина е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и са му повдигнати обвинения за убийството на Живков и Шаки и за опит за убийство на тримата ранени.

Иван Може подава молба за промяна в мярката му за неотклонение в „парична гаранция”, но през януари 2005 година Софийски градски съд я отхвърля и той остава в ареста. На 5 януари 2006 година Може е оправдан по всички обвинения поради липса на доказателства за съпричасността му в престъплението.

Наемни убийци в неизвестност

Иван Може изчезва през февруари 2007 година, след като си тръгва заедно с Йосиф Йосифов – Йоско от заведението „Сливнишки герой“. И до момента той е в неизвестност. Има различни версии за изчезването на Иван Може. Според една от тях той се укрива в чужбина с чужда самоличност, подхвърляйки удобната версия, че Йоско го е убил.

Йосиф Йосифов признава, че се е бил с Иван Може, но не го е убивал.

Остава версията Може да е жив и да се укрива под чужда самоличност. Ясно е само, че е имал неуредени сметки с останалите членове на хърватската групировка, тъй като е заподозрян за това, че е издал групата за мокри поръчки на полицията.

Друг член на бандата успява да избяга от полицията през централния вход на СДВР, малко след като е задържан. На 18 август 2004 година, Бранко Вуянович е обявен за безследно изчезнал. Тогава Роберт Матанич започва да подозира, че Вуянович работи с българската страна.

След бягството си се предполага, че беглецът се укрива в Белград, след което през 2005 година се предава на полицията в Хърватия заедно с адвоката си. За Вуянович се знае, че е в много добри отношения със Земунския клан.

Матанич в България

Снимка на Матанич, разпространена от МВР

На 31 август 2007 година, Роберт Матанич е екстрадиран от сръбския затвор „Сремска Митровица“, в който излежава присъда за незаконно притежание на оръжие, в България Предприети са сериозни мерки за сигурност при екстрадацията му, тъй като сръбската плиция установява малко по-рано, че той планира да избяга от затвора с външна помощ.

Обвиненията срещу него са за станалия известен като „попски разстрел“ в ресторант „Арт Декор“, в който загива Митко Малкия и са ранени още двама.

Въпреки, че разследващите подозират, че той стои и зад други убийства, нямат доказателства за вината му. След 9 месеца в българския арест, прокуратурата обявява, че няма достатъчно доказателства за вината му и той е върнат в Хърватия през май 2008 година.

На 23 октомври същата година взрив убива главния редактор на списание „Национал“ Иво Пуканич и един от мениджърите на изданието – Нико Франич в центъра на хърватската столица – Загреб.

Обичайните заподозрени

Групата на Матанич се смята за отговорна за това убийство, което скандализира хърватската общественост.

След като е задържан за убийството, Матанич заявява, че Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердама, е поръчал екзекуцията. По-късно той се превръща в защитен свидетел по делото.

Сретен Йосич

Предполага се, че групата на Матанич стои и зад някои от убийствата на ключови подземни фигури в България като Николай Тодоров – на 8 октомври 2003 година, Евгени Стефанов – Женята – на 5 ноември 2003 година, Митко Малкия – на 4 юни 2004 година, Петър Илиев – Пешо Кучето – на 14 юни 2004 година и Милчо Бонев – на 30 юли 2004 година, както и опита за убийството на Николай Цветин в ресторант „Пчела“, където обаче вместо него загива собственикът. Предполага се и съпричастност с убийството на Асен Петров – Шаки и раняването на други членове от бандата му на 31 август 2004 година в столичния квартал „Княжево“.

През ноември 2009 година хърватското издание „Глас явности“ публикува материал , в който обявява, че българският сикаджийски бос Бай Миле е убит именно от хора на Матанич. За стрелбата, в която загива Милчо Бонев на 30 юли 2004 година, са заподозрени четирима българи, които впоследствие са оневинени на две инстанции, като делото продължава няколко години. През юли 2013 година Върховният касационен съд връща делото в съда за преразглеждане на доказателствата.

Автор: Какво се случи с групата за мокри поръчки на Роберт Матанич?„>Crimes.bg