Какъв беше животът ми без секс в продължение на 12 години?
Париж. За един период от време, от 27-мата до 39-тата ми година, спях сама и не правех секс. Не бях нещастна. Или ядосана. Всъщност предпочитах никакъв секс пред лошия секс.
Точно преди да го откажа (секса), си имах приятел. Той често казваше, че сме щастливи заедно в сексуалния си живот, но той беше толкова сляп за моето нещастие… Така че една зима просто отидох на ски без него.
Бях сама с всичката слънчева светлина и снегът, който попива енергията на небето и планините. Оставих тялото си да диша тихо. Свободата и белотатат на снега и планината ме развълнуваха. И онова специално чувство на удоволствие, което оставиха у мен свободата и белотата, ме накараха да помисля за възможностите на тялото си, за чувствителността си…
И се запитах, „Софи, колко точно стимулиращ е сексуалният ти живот?“ А отговорът беше: „Никак.“ Осъзнах, че дори, когато изпитвам удоволствие, не се наслаждавах на сексуалния си живот. Всъщност преминавах през секса просто, защото мислех, че това е, което правят всички останали. Реших да си почина, да възстановя истинското желание.
Каква почивка си направих само… Дванадесет години! А беше толкова лесно просто да спра.
В началото пазех факта, че съм спряла секса, в тайна и никой около мен не подозираше колко недокосната съм. Знаех перфектно, че хората приемат всички видове сексуално държание до момента, в който не спреш да правиш нещо с тялото си. Тогава то става неприемливо…
Необвързани ли сте? Или женени, или сгодени? Хетеро, би, гей, лесбийка? Всички тези категории предполагат вид сексуална активност, която някак си ни кара да се чувстваме сигурни. Все пак правим нещо…
Но не мисля, че това е истинският ни живот и ритъм. Ние не сме машини. Нищо не е толкова подредено що се отнася до секса. Самотни сме в начина, по който мечтаем. Не правим любов толкова лесно, колкото изглежда. А дори когато правим, не винаги е удовлетворяващо.
Ние сме лъжци… Бедни лъжци, които се опитват да се излъжат един друг. Може би французите са най-големите лъжци. В крайна сметка сме пълни с противоречия. Ако посетите Париж ще забележите, че сме много слаби, въпреки че сме страната на сиренето и хляба. Освен това сме много секси, но може би това е само, за да запазим репутацията си.
Отказвайки секса, изоставих и цялото това преструване. През 12-те години, в които не съм правила секс научих толкова много неща… За тялото си, за ролята на изкуството в еротиката, силата на мечтите, мекотата на дрехите, бунтът и важността на елегантността.
За това, че можех да изпитам по-голямо удоволствие докато гледам Робърт Редфорд да мие косата на Мерил Стрийп в „Извън Африка“, отколкото да бъда в едно легло с мъж. Понякога се наслаждавах само да гледам мъжките вратове. Понякога само слушах гласовете. Това беше либидо, повярвайте ми…
Беше желание. Но обществото не разпознава този вид привличане. Научих, че повечето хора основно искат да докажат, че са по-сексуално активни, отколкото са в действителност. Странното е, че хората се срамуват да признаят, че са сами в леглата си, което както открих, всъщност е голямо удоволствие.
Дори удоволствието, което си доставяш сам (всички ме питаха за мастурбацията) е райско. Сам и напълно свободен. Във въображението си може да правите секс с когото си поискате, дори с Гари Грант! Той всъщност беше един от партньорите ми…
И докато пиша за преживяванията си, си мисля повече за усамотението. Осъзнах, че то не се отнася толкова за това, което правиш, както за това, което не правиш. Усамотението е мястото, в което можете да се скриете.
Около мен децата са наясно със сексуалността на родителите си, а родителите – със сексуалността на децата си. Къде е съкровището на мълчанието, на това да не показваме нещата? Къде е тайната? Отвореността ни е хубаво нещо поради много причини (разбира се), но е наложила някои норми. Навсякъде на въпроса „Кой си?“ отговаря думата секс. Това е глупаво. Ние сме повече от това. Ние сме поезия, същества които се носят из живота, понякога сексуално задоволени, а понякога – в пустиня, дори когато делим живота си с някого.
Вярвам, че пустинята понякога е необходима. Понякога е това, от което се нуждаят тялото и душата ти. Почивка. Да мечтаеш вместо да действаш. И, повярвайте ми, когато тялото наистина иска кожата на някой друг, то знае перфектно как да се държи. Когато погледнете в нечии очи, природата просто ще вземе връх. Без значение на колко сте години. Без значение от бръчките или от нормите на обществото.
В крайна сметка срещнах някого. Не е дълга история, но е много важна. Срещнах мъж, който не се страхува от дългите години, които прекарах сама.
Софи Фонтанел, автор на книгата „Изкуството да спиш сам“
Оригиналната статия: Какъв беше животът ми без секс в продължение на 12 години? – Sexnovini.com.
