снимка: bnr.bg

Тази вечер в Галерия “Орловска 10″ от 18:30 часа ще бъде представена книгата “Кратка история на българския комикс”, гостите на галерията могат да видят изложбата “Комикс лаборатория”. Книгата ще бъде представена от нейния автор Антон Стайков.

“Кратка история на българския комикс” разглежда хронологично развитието на комикс изкуството у нас, информира .

От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси. След 1944 България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните назидателни ленти във вестник Септемврийче и сатиричните пропагандни комикси във вестник Стършел.

През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство Български художник и култовите списания Космос, Дъга и Чуден свят се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на комиксовия жанр. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като отделни албуми. В списание Дъга, утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.

През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. 21 век започва с носталгичен опит за възраждане на Дъга – ново списание със същото име излиза в цели тринайсет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за Marvel и DC в Ню Йорк (Batman, Daredevil), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис (Pherone, Blue estate), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство David Salariya. Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Прочети цялата