В края на месец ноември Ви информирахме за издаването на първата стихосбирка “Избрани стихотворения“ на младата писателка от град Елхово Христина Маджарова. Днес към своите успехи с „перото“ можем да прибавим класирането на второто място на ежегоден международен конкурс по случай Свети Валентин/Трифон Зарезан „Жени и вино 2014„. Конкурсът се организира от Фондация „Буквите“ за единадесети пореден път. В него участие са взели писатели от България, Македония, Сърбия. Изискването на организаторите към участниците в конкурса бе, произведенията, които участниците подават за конкурса да бе са публикувани до обявяване на резултатите от конкурса, включително и в литературни сайтове и блогове. Компетентно жури в състав Камелия Иванова – председател и членове Александър Калчев и Божидара Димова класираха участниците съответно на първо, втори и трето място, както и една поощрителна награда и една специална наречена „Жаден Пегас“.

Стихотворението „Есента е пияна“ донесе на Христина поредното литературно признание за таланта, който тя притежава. Христина Маджарова е на 21 години и към този момент следва право в Университет за национално и световно стопанство в София. В Елхово тя завършва Гимназия „Св. Климент Охридски“ – Елхово и ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Елхово.

Като ученичка Христина е печелила национални литературни конкурси. Към този момент тя има своя Интернет страница във Facebook с наименование „Моите женски сезони“, където публикува своите  творения. Тя има редица литературни публикации за Spisanie.to, както и публикации в Edna.bg. Назад във времето има публикации и в rozali.bg, но напоследък  тя споделя, че не и остава много време за статии, понеже е затрупана със закони и правна литература, свързани пряко с нейното образование.

Христина Маджарова
Есента е пияна. И самотна до дъното
на печално разбития септемврийски кристал.
Уморена, тя пита, в равносметки погълната,
кой е взел малко обич, кой въздишка е дал.
Есента потреперва. От ръба на стъклото
се отронват смирено тъжно-бистри сълзи.
Всъщност, плаче небето. Тихо плаче, защото
и сезоните плачат. Все едно, че вали.
Тихо… Тихо пристъпва. Без следи на разсъмване.
Булевардите дремят под сребристи мъгли.
И се будя до теб. Есента си е тръгнала.
Без багаж. Без билет. И без сбогом дори.
А печално разбитият септемврийски кристал
ни прошепва, че правим адски глупава грешка
да броим кой какво и по колко е дал.
Не кантар. Не везни. Любовта е божественост.

Прочети цялата