Преди 138 години в Севлиевския край избухва Априлското въстание
За да си спомнят делото и да почетат 138-мата годишнина от избухването на Априлското въстание в Севлиевския край, ученици от СОУ „Васил Левски“ поднесоха цветя пред паметника на въстаниците в селата Батошево, Кръвеник и Боаза. Исторически факти около подготовката на въстанието представи директорът на Историческия музей Найден Петров, информира Мирела Ганчева от севлиевската общинска администрация.
Още при една от първите си обиколки през Севлиево Васил Левски основава таен революционен комитет. Именно тук, в Батошево е била създадена една от най-добрите организации и подготовка за въстанието. Не случайно казват, че е било най-добре подготвеното въстанието, защото и габровските въстаници начело с Цанко Дюстабанов идват да се сражават тук, в защита на България.
Майката на Стефан Пешев, който е председател на севлиевския революционен комитет, е от Батошево. Под прикритие, че идва на гости на дядо си, Стефан Пешев основава таен революционен комитет в Батошево, начело с Боньо Кунев.
След като в Кръвеник се обявява, че въстанието е избухнало на легендарния връх Бабан, както ние го наричаме – Оборище, се събират и батошевските въстаници. На 5 май Батошево е атакуван от три страни, селото е подложено на палежи, грабежи и унищожение.
Дядо Фильо Радев е бил кмет на село Кръвеник и пръв обявява въстанието на връх Бабан. Той разпределя четите, техните командири и ръководители. Негов пръв подвойвода е синът му Христо Филев, който по-късно е обесен на площада в Севлиево. Кръвеник пада на 9 май, тъй като е ударен от три посоки. Когато вижда това, дядо Фильо Радев извършва един изключително важен държавнически акт – освобождава въстаниците от клетвата, която е положена пред него, за да могат да спасят жените, децата и семействата си в полите на Балкана. Той поема цялата вина върху себе си и съответно заплаща с живота си.
Когато се разбира, че в Южна България възстанието е в разгара си и когато става ясно, че в Севлиево, поради предателство, част от революционния комитет е заловен, Дядо Фильо решава да свика Велико народно събрани на връх Бабан. Там се събират над 250 човека делегати, представители на всички населени места в тази голяма подбалканска долина. На това общо събрание е взето единодушното решение за обявяването на въстанието.
Дядо Фильо, като авторитетна личност не само сред българите, а и сред турците поискал от Салдулах Ефенди – началник на севлиевското опълчение Каймаканен 15 хил. гроша заем уж за търговия, а с тях купил пушки. Крайната равносметка от Априлското въстание в Севлиевския край са 285 убити мъже, жени и деца, 8 обесени ръководители на севлиевския площад, след които е председателят на революционния комитет за Севлиевския край – Васил Левски и Йонко Карагьозов, опожарени над 650 къщи, манастири и училища.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730