Сидни Райли: Истинският Джеймс Бонд
Сидни Райли е без съмнение най-необикновеният британски шпионин живял някога. Смята се, че той е послужил за вдъхновение на автора Ян Флеминг в създаването на прочутия му герой, тайният агент Джеймс Бонд. Подобно на литературния си двойник, Райли е непринуден плейбой, който живеел ектравагантно, говорел много езици и е толкова харизматичен, колкото и гениален. Райли, когото мнозина наричали „Шпионина джентълмен“, е също така майстор на дегизировката и измамите, таланти, които не се колебаел да използва, когато се опитвал да манипулира изхода от Руската революция, за да сложи край на Болшевизма веднъж и завинаги. Агентът обаче притежавал и доста по-тъмна страна.
Райли често е описван като лукав образ с грандиозна самоувереност. Мнозина го смятали за хитър измамник, който безсрамно експлоатира жените, а и всеки друг, за своя лична финансова или политическа изгода. Това поведение се пренася и в работата му като таен агент и предизвиква неодобрението на някои от неговите колеги.
Голяма част от истинския характер на Райли си остава мистерия. Истината е, че толкова много измислени геройства са смесени с фактите за живота му, че е почти невъзможно да се разграничат митовете от реалността. В действителност, Райли изиграва важна роля в създаването на собствената си мистична персона, преувеличавайки, и дори лъжейки за своите постижения, което вероятно е правил или за да защити реалната си самоличност, или просто за да рекламира общественият си образ. Безбройните вестникарски статии, разкази, романи и филми още повече подсилват мита, превръщайки го почти в легенда. Въпреки всичко, Райли без съмнение е бил един храбър шпионин, който е помагал на британското правителство в неговите отчаяни усилия да сложи край на постоянно растящата болшевишка заплаха на Източния фронт.
Ранните години на Райли
Точната дата и място, на които е роден Райли, са предмет на спорове, тъй като съществува възможността тази информация да е била променена, за да се защити истинската му самоличност, след назначаването му в Британските тайни разузнавателни служби (или SIS, което впоследствие се преименува на MI6). Все пак, почти всички официални документи отнасящи се до него твърдят, че той е бил роден под името Зигмунд Георгиевич Розенблум на 24 март 1874 г. в Одеса Украйна. Авторът Андрю Кук обаче предполага, че истинското име на шпионина е било Шломо Розенблум и че той най-вероятно е роден в района на град Херсон Украйна.
Райли е единственият син от трите деца на баща му Григори, богат еврейски предприемач, и неговата съпруга, талантливата пианистка Паулина Розенблум. Съществуват някои подозрения, че Райли би могъл да е продукт на извънбрачната връзка на Паулина с друг мъж, но няма конкретни доказателства в подкрепа на тази теория. Според автора Майкъл Кетъл, семейството „активно допринасяло за еврейската еманципация“. Знае се сравнително малко за отношенията на Райли с родителите му, освен че се отчуждава от тях, когато се влюбва в своята първа братовчедка Фелиция. Впоследствие той напуска дома си и започва да изучава химия в Новорусийския университет в Одеса. Райли казвал на много хора, че също така е посещавал и университет във Виена, но не са оцелели никакви документи, които да подкрепят твърдението му.
Според книгата на Ричард Спенс „Не се доверявай на никого: Тайният свят на Сидни Райли“, шпионинът твърдял, че е бил заставен да напусне Русия, защото се е„замесил в политически заговор“. Но държавните архиви не подкрепят неговата история. Без значение защо, той се премества в Париж някъде в средата на 90-те години на 19-и век и остава там за по-малко от година, преди да замине за Лондон. Там, той създава собствен бизнез за продажба на патентовани лекарства, „Розенблум и Компания“.
Райли си докарвал добри печалби от новия бизнес, чието име се променило на „Озон Препарейшънс Къмпани“. Но той харчел повече, отколкото печелел, като хвърлял повечето си пари, за да поддържа своя посветен на удоволствията начин на живот. Райли усърдно се наслаждавал на екзотични пътувания, високи залагания на хазарт, изискани дрехи, изтънчени храни и луксозни жилища. Парите се превръщат в негова главна мотивация и в причината той да стане Специален информатор за Скотланд Ярд, под дирекцията на главен инспектор Уилям Мелвил.
Използване на момента
Новата работа на Райли в Скотланд Ярд се състояла в събирането на информация за политически изгнанници, имигранти, престъпници и всеки друг, от когото се интересувал Мелвил. В крайна сметка той узнал всичко за всеки в района. Няма съмнение, че вероятно е получавал подкупи, за да си мълчи за някои неща, така че приходите му нараснали значително от неговото ново начинание. Макар че работел усърдно като информатор и фармацевтичен търговец, средствата му пак не успявали да покрият скоростта, с която харчел парите си. Късметът му се променил през 1897 г., когато срещнал Маргарет Томас (24 г.) – младата ирландска съпруга на британския духовник, преподобният Хю Томас (63 г.).
Преподобният Томас страдал от болестта на Брайт (хронично възпаление на бъбреците), която води до смърт, ако не се лекува, особено през Викторианската епоха, когато леченията на подобни страдания били крайно примитивни. Преподобният Томас взимал най-различни лекарства за страданието си, като повечето от тях били доставяни лично от Райли. Благодарение на честите му визити в имението на семейство Томас, между Райли и Маргарет се развила тайна любовна връзка.
Малко след началото на аферата им преподобният Томас починал от разрив на сърцето, оставяйки на Маргарет значително финансово състояние. Според някои автори, обстоятелствата около смъртта на духовника са съмнителни и предполагали, че той може би е бил отровен с арсеник (който предизвиква симптоми, подобни на болестта на Брайт).
Със смъртта на преподобния Томас Маргарет най-сетне можела свободно да се отдаде на истинската си любов, Райли. Двамата се оженили през август 1898 г. и след това за кратко се преместили в нова къща в Хайд Парк в Лондон. Не след дълго те продали къщата и заминали за чужбина. В крайна сметка двамата се заселили в Порт Артур в Манджурия – щабквартирата на Далекоизточната руска флота – където Райли работел като партньор в една компания за продажба на дървесина.
Освен това Райли започнал работа и в компанията за внос и износ на своя приятел Мойсей Гинсбург, която търгувала по целия свят, и осигурявала доставки на най-различни материали за Руския тихоокеански флот. Гинсбърг и Райли сформирали своите бизнес отношения в кризисно време и място в историята. Това се случва точно преди избухването на Руско-японската война и Порт Артур се оказва жизненоважен търговски пост, който и двете враждуващи страни отчаяно искали да контролират. Според някои слухове Гинсбърг и Райли са извлекли изгода от уникалната ситуация, и играели и от двете страни на полето, продавайки не само материали, но и информация както на руснаците, така и на японците. Това в крайна сметка им спечелва репутацията на шпиони, макар че не съществуват доказателства, че някои от тях наистина е бил замесен в шпионаж. Райли осъществява важни контакти с длъжностни лица и от двете страни, които впоследствие щели да му бъдат от огромна полза в новата му работа за британското правителство.
Заблуда
През февруари 1904 г. японците извършват изненадващо нападение над руските кораби, закотвени в Порт Артур, давайки началото на войната между двете нации, както и на заминаването на Райли за Париж. Докато бил там, той се срещнал с инспектор Мелвил, който по онова време работел като началник на специалните операции за военното разузнаване. Според автора Спенс, Мелвил – чието кодове име било „М“ – се занимавал с особено чувствително събиране на данни, което включвало наблюдението и разузнаването на „съмнителни чужденци“, и вербуването на„подходящи мъже, които да събират информация, пътувайки в чужбина“. Един такъв „подходящ мъж“ се оказал Райли.
Мелвил проявявал особен интерес към разследването на Уилям Нокс Дарси, който някак си бил получил разрешение да добива петрол в земите на сегашен Иран. Мелвил искал Райли да се увери, че петролът не отива в грешни ръце. Райли незабавно се заел с работата и се срещнал с Дарси във Франция, дегизиран като свещеник. Той успял да убеди Дарси да запази разрешението си за добив на петрол под британски контрол, което довежда до създаването на Англо-персийската петролна компания. Това бил един от първите успехи на Райли като агент под прикритие и впоследствие му докарва много по-важни мисии.
Макар нещата да вървели добре в новата му кариера като агент на свободна практика, положението на семейния фронт не било никак розово. Бракът на Райли с Маргарет се разпаднал през 1904 г. Проблемите, с които се сблъсквала двойката, се дължали най-вече на неговата неспособност да остане моногамен. Маргарет вече била изпълнила предназначението си, което било да осигури на съпруга си финансов гръб.
Маргарет се върнала в Англия с разбито сърце и празни джобове, а Райли продължил да пътува около света, впускайки се в своите бизнес приключения за бързо забогатяване. Двамата рядко поддържали контакт и Райли нямал никакво намерение да възроди връзката им. Те никога не се развеждат, но това не попречило на Райли да се ожени отново.
Между бизнес пътуванията си Райли спрял съвсем за малко, колкото да отдели време за образованието си, в Англия. Той завършил курс за електроинженер в Кралското училище в Майнс и след това прекарал две години в колежа Тринити в Кембридж, макар че там няма информация за завършването му. Райли често преувеличавал степента на образованието си и казвал, че е посещавал университети, в които не бил стъпвал никога, и че има докторска степен от Хайделберг.
В един момент Райли сам започнал да вярва на убедителните си лъжи. Неговата делюзия за собствената му величавост била толкова огромна, че се оприличавал дори на Исус Христос. Райли може да е бил заблуден и патологичен лъжец, но той често успявал да използва своите недостатъци като предимство, особено в работата си. Ако той не вярвал в ролята, която играел, вероятно едва ли някога е щял да успее в кариерата си на агент под прикритие.
Охолство, влияние и интриги
1914 година отбелязва началото на Първата световна война и масираната кампания на Германия срещу Русия. До края на лятото германските части унищожават повече от половината от Втора руска армия, катастрофа, която дава на Райли шанс не само да спечели милиони, но и да остави своя отпечатък в историята. Той сложил началото, като се превърнал в брокер между руските войски, японската и американската армия и производителите на муниции, които били основните доставчици на военно оборудване по онова време. Той взимал огромни комисионни за всяка продажба, което в крайна сметка му донася милиони долари.
Нещата изглежда вървели изключително добре за Райли, особено в любовния му живот. През февруари 1915 г. той се оженва за дългогодишната си любовница Надин (Надежда) Залески (29 г.), еврейска украинка от швейцарско потекло, която се славела като изключителна красавица с огромен интелект. Райли бил очарован не само от физическите прелести и ума й, но също и от нейните тесни връзки с видни руски държавници, които щели да се окажат много полезни за неговата работа.
Макар бракът им да бил бигамен, за което Надин изглежда нищо не подозирала, това изобщо на притеснявало Райли. В действителност, това се смята за втората му двубрачна женитба. Първата вероятно се е състояла някъде през 1905 г., с жена на име Анна, макар да липсват документи за провеждането на това събитие.
По време на брака си с Надин Райли работел в Ню Йорк Сити като управител на една оръжейна компания, която доставяла муниции, машинни части и други стоки на съюзническите сили. Той останал в Ню Йорк до 1917 г., когато напуснал жена си и заминал за Торонто, където се записал в Кралските Въздушни части. Впоследствие казвал, че се е зачислил към летците, защото е искал да отдаде своя дан за войната.
Райли се обучавал в Училището за военна аеронавтика в Торонто, преди да бъде изпратен в Англия. Междувременно, британското разузнаване (SIS) извършвало старателно проучване на Райли. Главната им цел била да установят дали той е търсеният от тях човек, който би могъл да им помогне в събирането на информация за Русия. По онова време Болшевишката партия, ръководена от Владимир Илич Ленин, била поела контрол над правителството и искала да сключи мирни отношения с Германия, нещо, което Британия и нейните съюзници в никакъв случай не желаели да се случи.
Началникът на SIS капитан Мансфилд Къминг – познат като „К“ – лично интервюирал Райли и изглежда харесал онова, което чул. През март 1918 г. новият информатор на „К“ получил всички разрешения и кодовото име „СТ1″, преди да бъде изпратен в Русия. Това щяла да бъде първата и една от най-рискованите мисии на Райли за SIS.
Човек с мисия
Преди началото на първата му мисия Райли бил подсигурен с подробни заповеди, които пренебрегнал още от първия ден. Вместо да отиде в Архангелск, както му било заповядано, той заминал за Мурманск, където незабавно бил арестуван, понеже не можел да покаже на британските агенти, разпределени там, нужната документация. Райли прекарал известно време на военния кораб “HMS Glory“, но бил освободен, когато показал на командира кодирано съобщение, което очевидно било изпратено от британското разузнаване.
Тогава Райли заминал за Петроград и после, през май, за Москва, където изпълнил един неупълномощен номер, който за малко щял да сложи край на кариерата му на шпионин. Той отишъл в Кремъл, представяйки се за посланник, изпратен от британския премиер-министър Дейвид Лойд Джордж, и настоял да се срещне с Ленин, за да обсъдят бъдещите цели и намерения на новото болшевишко правителство. Райли не бил допуснат да се види с Ленин, но успял да си уреди среща с неговия помощник Владимир Бруевич, от когото не получил почти никаква съществена информация. Началниците на Райли впоследствие го смъмрили за неговия „драматичен дебют в Кремъл“, но той отрекъл всичко.
Този дързък епизод би могъл много лесно да приключи кариерата на Райли, но вместо това SIS решава да му позволи да продължи с разузнавателната си дейност. Скоро след това Райли се съюзява с главата на Британската мисия в Москва Робърт Брус Локхарт и двамата замислят сложен план, чрез който да свалят от власт болшевишкото правителство. Не е ясно дали британското правителство е имало пръст в тази работа, но е сигурно, че двамата мъже са използвали позициите и контактите си, за да улеснят своята задача.
Планът на Райли и Локхарт (известен като „Заговора на Локхарт“) бил да спрат Ленин и неговия военен комисар Лев Троцки по време на среща в московския Болшой театър и да ги арестуват. Спорен е въпросът дали двамата са възнамерявали да предадат Ленин и Троцки на съюзническите сили или да ги застрелят на място, но в крайна сметка това се оказва без значение. Един информатор донася на болшевиките за конспирацията, което слага внезапен край на плановете на Райли и Локхарт. Двамата били съдени в тяхно отсъствие, признати за виновни в заговор за убийството на Ленин, и осъдени на смърт. Те успели да избягат от Русия преди болшевиките да ги заловят.
Обратно в бърлогата на звяра
През ноември 1918 г. Райли се връща обратно в Лондон, където незабавно докладва на „К“ за руските си подвизи. По време на срещата, той изявил дръзкото желание да се върне в Русия на друга мисия, с което „К“ се съгласил по-късно. Новата задача на Райли била да си избере асистент и да замине с него за Русия, за да събере „важна информация за черноморското крайбрежие и южна Русия“, което било необходимо по онова време, особено след като британското правителство планирало да помогне на антиболшевишкото Бяло движение да срази руското правителство.
Райли и неговият нов партньор капитан Джордж Хил се отправят към Русия в края на декември и пристигат там в Коледната вечер. Мъжете незабавно се захванали за работа, събирайки секретна информация от ключовите оперативни лица, които били най-запознати с политическата обстановка и продължаващата война между Червената армия и Бялата гвардия. Усърдието и храбростта на Райли и Хил им се отплатили и през януари 1919 г. двамата били наградени с Военен кръст за особени заслуги.
Няколко месеца след като получава медала си Райли се завърнал в Ню Йорк, където отново се събрал с Надин. Макар двамата да били щастливи да се видят, нещата между тях били претърпяли драстична промяна по време на отсъствието на Райли. Не след дълго те се разделили и развели. Изненадващо, но през цялата процедура по развода той успял да запази тайната за предишния си брак.
Само след месеци Райли срещнал друга жена, Карил Хаузландър, с която развил нова връзка. Винаги готов за приключения, той се впуснал и в нова мисия по същото време. Изглежда не бил от мъжете, които могат да стоят на едно място, или с една жена, за дълъг период от време.
Неговата нова мисия изисквала пътуване до Полша, където да събере информация, касаеща възможното примирие между поляците и руснаците, които били във война по онова време. При едно от посещенията си в страната той се запознава с антиболшевишкия наемен убиец и революционер Борис Савинков и двамата заедно замислят план за сваляне на руското правителство. Кампанията на Райли срещу болшевиките била придобила личен характер, повлияна от чистата му омраза към комунистическата идеология и неговата надежда за политически и финансови облаги от въвеждането на един нов режим.
Райли инвестирал огромни суми от собствените си пари, както и тези на SIS и частни поддръжници, за да финансира кампанията си. В крайна сметка той останал без средства и се превърнал в длъжник на SIS, които били неимоверно недоволни от него. През 1922 г. SIS официално прекъсва всякакви връзки с Райли, нещо, което го опустошава напълно. Това се оказало началото на края за прочутия шпионин.
Тръстът
Райли се преместил в Прага и започнал нов бизнес с лекарства. Неговото ново начинание пропада след сравнително кратък период, както и връзката му с Карил. Подобен низ от лош късмет би сломил повечето хора, но не и него.
През декември 1922 г. Райли бил представен на една нова жена, богата южноамериканска красавица на име Пепита. Двамата веднага се влюбват един в други и се сгодяват само седмица след запознанството си. През май следващата година Райли церемониално заверява третата си и последна бигамна женитба. Двойката останала заедно само две години, преди „Тръстът“ да накара Райли да изчезне завинаги.
Тръстът е операция създадена от ОГПУ (Объединенное Государственное Политическое Управление) – съветско военно разузнаване и предшественик на КГБ – чиято цел била да примамва политически дисиденти обратно в Русия, като се представя за антиболшевишка групировка. Служителите на Тръста проявявали специален интерес към Борис Савинков и Сидни Райли. През януари 1924 г. те се опитали да отвлекат Райли и да го отведат обратно в Русия, където го очаквала смъртна присъда, но се провалили. Все пак, те успели да пленят Борис, който по-късно бил съден и хвърлен в затвора.
Макар Райли да се измъкнал от лапите на Тръста първия път, късметът му скоро се изчерпал. През есента на 1925 г. агентите на ОГПУ отново се опитали да го примамят обратно в Русия, представяйки се за антиболшевики, и този път успели. В момента, в който пресякъл границата, Райли незабавно бил арестуван и хвърлен в затвора Любянка, където бил затворен и Борис.
Те се опитали да го пречупят по време на многобройните разпити, но Райли бил упорит и им издал съвсем малко полезна информация. Скоро след залавянето му Сталин лично наредил неговата екзекуция. На 5 ноември 1925 г. Райли бил откаран в район Соколники, където пазачите често го извеждали на разходка, тъй като бил смятан за специален затворник с особени привилегии. Този път обаче, той не отивал на разходка.
В онази вечер агентът на ОГПУ Григори Федулеев и още трима офицери от наказателния отряд откарали Райли в посока към Богородск. В един момент те спрели колата, уж за да отстранят някакъв технически проблем. Те позволили на Райли да излезе да се разтъпче. Бившият член на Тръста Борис Гудз разказва, че Райли се отдалечил на 30-40 крачки от колата преди да бъде застрелян. След това тялото му било откарано в един медицински център, където било старателно прегледано и фотографирано, преди да бъде погребано в една яма зад стените на затвора.
Британското правителство знаело, че Райли може би е убит, но нямало доказателства, че екзекуцията се е състояла. Липсата на доказателства за смъртта му довела до слухове, че той може би още е жив и дори е избягал от затвора. Даже по-късно, когато руското правителство освободило снимките на тялото на мъртвия шпионин, те били посрещнати с подозрение. Мнозина смятат, че фотографиите не са на Райли, а на някой друг. Тази теория се опровергава напълно едва наскоро. Години след смъртта си Райли, който често е наричан „Аса на шпионите“, се превръща в легендарна фигура. Той продължава да живее в литературата, филмите и въображението на хората.
