През юни 1996 г. председателката на управителния съвет на Българска земеделска и промишлена банка Веска Меджидиева бе обявена за национално издирване от Национална следствена служба, а по-късно и от Интерпол. Известната като „примата“ на кръгът „Орион“, който се свързваше с убийството на бившият премиер на България Андрей Луканов бе обвинена в източване на банката в размер на 78 000 000 деноминирани български лева.

Меджидиева се оказа избягала при сестра си Йорданка Тихомирова в Кейптаун, ЮАР и не бе екстрадирана обратно.

Интервю на вестник „24 Часа“:

– Г-жо Меджидиева, с какво се занимавате сега?

– Аз съм инженер. Работя като проектен мениджър на различни проекти, които са на обща стойност над 300 милиона. Аз съм т.нар. проджект мениджър, както му казват тук. Не съм инвеститор. Да не останете с впечатление, че това са мои пари.

– Липсва ли ви България, приятелите, близките тук?

– Питали са ме и друг път и съм отговаряла на този въпрос. Контактите ми са силно ограничени. Главно служебни и тук-там приятелски. Имам двойно гражданство – и българско, и южноафриканско.

Синът ми е тук, при мен. Сестра ми живее на съседната улица, което е много близо и можем да се видим във всеки един момент. Баща ми почина през 2006 г. Единствено майка ми остана в България.

– Как си извадихте нови български паспорти? Идвали ли сте в България?

– Не, това беше чрез посолството тук.

– Поддържате ли отношения с някого в България – с Жан Виденов или с някого от министрите му?

– С Жан Виденов ли? Не, какво говорите. Шегувате ли се?

– Следите ли какво става в България? Интересувате ли се от политиката или от други актуални събития?

– Не особено. Понякога се виждам с българи, които живеят тук. Главно от тях чувам по нещо за нашата страна. Разказват ми за случки от България, които ми изглеждат много странни. Политиката така се променя.

– Пътувате ли, къде ходите най-често?

– Никъде не пътувам, стоя си в града, в който живея. Може да се каже, че от работа се връщам вкъщи и от вкъщи отивам на работа.

Това е ежедневието ми. Дори из страната не обикалям. Имам страшно много други работи, с които се занимавам.

– Как протича денят ви?

– Ставам много рано – към 6 часа сутринта, защото започвам работа от 8 часа. Докъм 17,30 часа съм много заета с проектите, за които вече говорих. А като се прибера, нямам време да си почина, ами чета тонове с документи, закони и нормативни актове. Постоянно съм в някакви дела, всичките различни.

Ако започна да говоря, 5 г. няма да ми стигнат да опиша това, което се случва в моя живот.

– За какви дела става въпрос?

– Ами например, представете си, че дъщерята на съпруга ми Румен Спасов от първия му брак, е решила да ме развежда с него след смъртта му постфактум. Ето ви един казус.

Но ние с Румен имаме общ син, който се оказва в много неблагоприятна ситуация. Не знам дали мъжът ми нарочно го е наказал – оставил го е без нищо, или е бил в неспособност да разсъждава. Факт е, че момчето няма никакво наследство от баща си.

– С какво се занимава синът ви?

– Той е студент. Какво да ви кажа – много ми е трудно, защото тук образованието и в държавните, и в частните университети е скъпо.

– Защо сте подавали молба за развод, преди да почине съпругът ви?

– Бях я подала, преди той да замине на лечение в Швейцария и когато се върна, я оттеглих. Не сме стигали до същинско дело, защото той ми се извини, даже ходихме на медиатор по семейни консултации и се сдобрихме. 

Румен имаше рак на дебелото черво с разсейки в черния дроб. Първо се лекуваше в Америка, в Мексико. Там му направиха специална високотехнологична операция, при която унищожиха само болните клетки в тялото му, без да засягат здравите. Имам при мен всички изследвания. Как се получиха отново разсейки, не знам. Защо се наложи да ходи до болница в Швейцария, също не съм наясно.

– Той не ви ли е казал?

– Не, това беше, когато бяхме влошили отношенията си.

– Не мога да не ви попитам за делото срещу вас за източване на Българската земеделска и промишлена банка. Какво се случи между 25 октомври 1994 и 15 май 1995 г., за когато се твърдеше, че сте присвоили 4,5 млн. долара?

– Това са въпроси, на които съм отговаряла толкова много пъти. Делото приключи в моя полза. Доказа се, че съм права. Как е възможно да започнат дело за това дали съм имала право да се разпореждам с пари от собствената си сметка? Представяте ли си?