снимка: Симона Иванова

Клуб “Млади възрожденци” към Националната Априловска гимназия отбелязаха днес 142-годишнина от обесването на Васил Левски с почетен караул. Идеята на клуба се реализира за първи път, като бе подкрепена и удостоена от нейните ръководители и членовете.

снимка: Симона Иванова

Те организираха и вътрешноучилищен конкурс за есе, в който се включиха десетки участници във връзка с темата, свързана с честванията.

снимка: Симона Иванова

Пред паметната морена в градинката до Регионалната библиотека “Априлов – Палаузов”, бяха наградени участниците в конкурса, на тема: “Искам да ти кажа Апостоле”.

снимка: Симона Иванова

Награди и грамоти получиха първите трима класирали се в надпреварата, а останалите участници получиха грамоти за участието си.

снимка: Симона Иванова

Есето, което грабна първото място на журито в есеестичния конкурс е на ученичката от 11 “а” клас  Стефани Минчева.

снимка: Симона Иванова

А ето и нейната творба:

” Искам да ти кажа, Апостоле

Къде си, Апостоле, да видиш страната, за която даде живота си как живее след теб? Не знам дали от високо ни виждаш, но знам, че ако ни виждаш – съжаляваш. Може би си казваш, че не е трябвало да даваш всичко за един мъничък народ. Може би жертвата, която ти си направил не е за хора като нас. Ако не виждаш, аз ще ти пресъздам на кратко нашия свят, светът на новия век, на развития век, който всъщност е много изостанал.

Погледни колко срам залива красивите ширини на така любимата за теб Родина. С тела не я стелят и с кръв не я заливат, но с бързи темпове заличават всичко „мило нам и родно”. Заменят прекрасния ни език с нечий чужд. Героите от твоето време са забравени, някои се опитват да ги припомнят, но малко са онези, които искат да научат за вас. Родното не е оценено, чуждото е по-прекрасно. Историята, в която ти остави такава голяма следа, ни е чужда. Тежките времена, в които си живял, борбата, която си водил, за някои днес е безсмислена, слаба, обикновена. Делата ти са ни толкова чужди, а са в основата на съществуването ни като народ. Днес робуваме на чуждите традиции, чуждите обичаи, празници, стереотипи, начин на живот, а нашето е грозно, просто, безинтересно. Красотата е невидима, непозната и отхвърлена, а ти така силно се бори за нея. Виж, няма ги вече онези българи, които застават зад България, бранят я, развиват я. На тяхно място са онези, които я разрушават, които вземат всичко възможно, което тя може да даде, а милата ни родина е толкова безпомощна. Притихнала в своята болка, причинена от чедата си, тя дава всичко, не се пести. А как ли и да го направи, няма те, за да я защитиш. Погледни децата й, които така жадуват за поредната вечер изпълнена с много алкохол, чалга музика и пакети с бели салфетки. Виж ги, част от тях не те познават, а другите следват общия „идеал” и в суматохата забравят за теб. Ежедневието е обикновено, при някои лишено от смисъл. Прекрасната българска литература, описваща теб, твоите братя, твоята България, е скрита в библиотеките, които са толкова достъпни и в същото време толкова недостъпни. Тайните за теб са на крачка от нас, а малко хора се интересуват от тях. Виждаш ли как е преобразена красивата българка? Няма го черното покривало, няма я красивата носия. Тялото е на показ, косата е разпусната, красотата е изкуствена. А българките, които познаваш са толкова красиви и истински. Днес сигурно не ти се вярва на очите ти. Това не е България, за която се бори. Не е народа, за който даде живота си. Не е родината, която ти спаси. Но знай, че има надежда за България.

Не тъгувай, Апостоле, има толкова смели българи, има толкова талантливи личности. Апостоле, децата прославят родината ни, спортистите ни развяват трибагреника навсякъде по света. И най-важното – всички те са горди, че идват от България. Те са хората, които ще я освободят отново, те са новите спасители. Носят в себе си твоите идеи, те ще премахнат това робство, под което сме в момента. Ще изчистят името, ще го прославят на ново. Те са новите освободители, които ще ни покажат отново красотата на родината и ще ни накарат да се гордеем.

Но, Апостоле, радвай се, че днес не си сред нас. Днес не е твоето време, ти не заслужаваш да си част от този свят. Не трябва да си свидетел на убийства без цел. Ти не трябва да виждаш как хората си отиват благодарение на технологиите, на новоизмислените вещества, човешката глупост и разклатената психика. Не трябва да виждаш как хората изпитват омраза към ближния, как той не е брат, а враг. Злобата, хуленето, лъжите, предателството не са за твоето съзнание. Добре, че не си част от този свят, защото веднага някой щеше да те нападне, но не с оръжие, а с думи. В най-прекрасното ти дело щеше да бъде намерен недостатък, пропуск, липса, която щеше да бъде предмет на разговор. Щеше да чуеш много лоши слова, които биха те накарали сам да се простиш с живота си.

Но това е България днес, Апостоле. Вие умряхте за нея, а тя ви забрави. Тя продължи напред, приемайки свободата за даденост. Не я оцени, не успя да я превърне в онези образи, които имахте за нея. Точно заради това сега сме роби. Роби на чуждите „красоти”, а нашите са някъде там около нас, фон за грозните действия. Знам, че ти е тъжно, ако виждаш всичко това и се надявам, че не го виждаш. Очите, които са искали да видят свободата, не трябва да я гледат в този вид, защото тя не е онова, за което ти се бори. Но не тъгувай, аз знам, че това е временен момент. Ще дойдат по-добри дни, ще се родят по-добри хора, те ще те познават, те ще те ценят. Тогава започни да гледаш, когато България ще е такава, каквато ти си искал да бъде. И въпреки всичко бъди горд, Апостоле. Гордей се с извоюваната свобода, гордей се с успеха на един народ, воден от хора като теб – „със сърце мъжко юнашко”, за които нямаше дума като „страх”. Гордей се със сбъднатата мечта на хилядите българи, защото постигната цел на един народ е от огромно значение. Следващата цел е да променим настоящето, но липсва нещо мъничко, носещо огромно значение – един нов Васил Левски, който да ни поведе. Но аз знам, със сърцето си вярвам, че в едно затънтено кътче на България, той е роден и в момента гради своята тайна мрежа от революционни комитети. Той ще сбъдне твоята мечта и ти ще видиш родината такава, каквато винаги си искал да видиш – свободна, силна и обединена. Началото е поставено, остават само действията.” Стефани Минчева.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730