България Север

Траянополски епископ Киприян:И те успяха, умряха за България, но споменът за тях е жив, жива е и България

IMG_6308Слово на Траянополския епископ Киприян изречено по време на честването на 138 години от Освобождението на България от турско робство, провело се на връх Шипка.

„5 века османска тирания, 5 века на измъчения от турските окови български народ, робство на унищожение и мъчение,5 века страдание и непримиримост, 5 века плач и сълзи, 5 века откъснати българчета от майчина гръд, 5 нечовешки века облени в кръв, 5 нечовешки века запазили достойнство и самооцеляване. Това е истината възлюбени в Господа и никой не ще да заличи, и никой не ще да изтрие от съзнанието българско, докато я има България и в нея живеят родолюбци пазещи най – съкровеното от историята българска, а именно споменът за онова трагично време, което и днес кънти. Кънти и писъкът на насилените от турския поробител българки, риданието на децата. Онези души на изтерзани славни православни български мъже и жени, които грабнаха оръжието в едно със знамето на Свободата и смъртта. И те успяха , умряха за България, но споменът за тях е жив, жива е и България, жив е и народът, живи сме и ние днес които населяваме благодаруваните ни земи, защото на Шипка днес е спокойно.Но дали са спокойни сърцата и умовете ни или са замъглени от незнание и неспомен за събитията, които Историята ни поднася. Все си мисля, че паметта българска е жива, щом днес сме тук , на това всебългарско свещено място, където оставиха костите си руски, румънски, украйнски , финландски воини умирайки за чужда кауза, но жива и братообична , изпълнена с любов към един изстрадал народ. За това и обични в Господа, светата православна църква е отредила да споменаваме блажинно починалия император Александър Николаевич и всички воини паднали за освобождението на България и това ще пребъде през вековете и нашата благодарност ще бъде осъществима, в който и да е преход от нашето развитие, щом пазим своята история, щом пазим своята идентичност на православни българи, пазим заветите на нашите отминали от този свят родолюбци дали живота си в едно с нашите събратя православни руси, показвайки че днес на това място пазим спомена за тях. Разрешете ми да предам благословението на нашия патриарх Неофит, на Великотърновския митрополит Грегорий, в днешния ден в който в нашата държава и ние като обични Българи стоим на това място. Нека пренесем животворни цветя пред олтара на Майка България и на Светая Рус, пазейки Свободата като зеницата на окото си, в което няма сълза отежнение и душемъка. Бог да ги прости, вечна да бъде паметта на всички които паднаха за освобождението на нашето Отечество, за да могат и те да почиват в мир, а ние да просъществяваме тук на Земята в нашата България в единомислие, мъдромислие, и душеспасение. Амин! „