Бъдещите филолози учат разни неща, между които и фолклор. В тази наука се използва едно понятие, което е купешко по звучене – „естетика на тъждеството“. На практика това значи нещо много просто – да се радваш на нещо, което познаваш, харесване на познатото.

На седенките и други форми на групово общуване са се разказвали приказки, пеели са се песни и народът се е кефил, че ги знае и може да припява на талантите, които са разказвали или пеели най-хубаво. Логично е да питате какво общо…