2016-а се оказа поредната тежка и мъчителна година за изстрадалия футболен фен у нас. Освен тези на Лудогорец. Те имаха поводи за радост, за разлика от всички останали привърженици. За „отрицателно“ време политиката на управление при разградчани даде резултат. За някакви си пет-шест години „зелените“ се развиха до тотален хегемон в България, скривайки грандовете ЦСКА и Левски в малкия си джоб. Стигна се дотам, че думата „гранд“ да се възприема от мнозина за вече неподходяща, когато се отнася за най-титулуваните ни столични тимове. ЦСКА, или по-точно каквото остана от ЦСКА, и Левски отдавна по пътя на посредствеността.

Отиващата си календарна 2016-а затвърди това. Систематичното осакатяване на ЦСКА от години насам доведе автентичното дружество до пълен фалит. А виновниците, разбира се, ги няма… Да върнем лентата назад. Собственици от кол и въже се изредиха на руля на „Българска армия“. То не бяха Прамод Митал и Александър Томов, пернишките „Титан“-аджии, после пак Томов. Воден от слепи надежди, всеки фен на ЦСКА изглеждаше като наивен мечтател, очаквайки, не щеш ли, инвестиции в спортни бази, детско-юношеска школа, добри футболисти и треньори. Кучетата си лаят, керванът си върви, а който минеше през „Борисовата градина“ само взимаше.

ЦСКА осъмна във „В“ група, в аматьорския футбол – за пръв път в своята история. Това обаче вместо да сломи „армейската“ агитка, я на…