В следобеда на 12 юли, 1998 година, броени часове преди финала на световното първенство по футбол между Бразилия и Франция, започват слуховете около голямата звезда на „кариоките“ – Роналдо.

На някои журналисти е казано, че той има контузия на глезена, други разбират за стомашни проблеми, но е факт, че той не е включен в стартовата единадесеторка на бразилците. Според официалните лица на срещата, нападателят е закаран в болница и ще бъде заместен от Едмундо.

Един час преди двубоя документацията със стартовите състави е готова, а сред титулярите е Едмундо. Преди да напуснат хотела и да се запътят към „Стад дьо Франс“ старши треньорът на бразилците Марио Загало им припомня за спечеления през 1962-а финал без контузения Пеле.

Минути преди мача обаче Роналдо се появява на стадиона и обявява, че е готов да играе. Бразилия губи с 0:3, а домакините ликуват с титлата.

Какво обаче се случва преди това. Часове преди двубоя Роналдо претърпява конвулсия. Тялото му трепери, а устата му е в пяна. Роберто Карлош се разкрещява, търсейки помощ. Друг съотборник – Сезар Сампайо, вади езика на Роналдо с ръка, за да не го глътне. Лекарският щаб на Бразилия идва и преглежда футболиста. Докато автобусът на тима се запътва към „Стад дьо Франс“, линейка откарва Роналдо в болница.

Там лекарите правят му правят неврологични и кардиологични тестове, но така и не откриват каква е причината за конвулсията и в крайна сметка му разрешават да играе на финала.

&…