На 24 февруари 1955 г. Турция и Иран сключват Багдадския пакт, той е известен и като СЕНТО. Организацията просъществува 24 години.

След приключването на Втората световна война САЩ и Великобритания кроят планове за възсъздаване на Близкоизточната Антанта, която формално съществува през 1938—1948 година въз основа на Саадабадския пакт от 1937 година, обединяващ Афганистан, Ирак, Иран и Турция.

Този съюз е доста нестабилен предимно заради това, че обединява страни от различни нации: турци, перси, араби, пущуни. Затова САЩ се надяват да създадат нов близкоизточен съюз, т. н. „Източен блок“, въз основа на една нация от Ирак и други независими арабски държави, обаче Първата арабско-израелска война води до американско – арабски противоречия. В тази ситуация започва да се коментира връщането към първоначалния проект: Турция — Ирак — Иран — Афганистан, макар че по-късно се налага Афганистан да бъде сменен с неотдавна получилия суверенитет Пакистан по ред причини.

Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан сключват договор за взаимоизгодно сътрудничество през февруари 1954 г. Началото на дейността на СЕНТО е положено със сключването в Багдад на 24 февруари 1955 година на военен пакт между Ирак и Турция, към който на 4 април се присъединява Великобритания, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран. СЕНТО е замислен като военен блок за региона на Юго-Западна Азия и Индийския океан, аналогът му е СЕАТО (1956—1977 годин…