Военните бази на всяка една страна са от стратегическо значение за нея и първа мишена за вражеските сили при евентуален въоръжен конфликт. Поради тази причина е от ключова важност те да бъдат добре защитени и недосегаеми за противника.

След края на Втората световна война започва икономическо и военно съревнование между двете големи сили на международната сцена – САЩ и Съветския съюз. Напрежението между Вашингтон и Москва на няколко пъти достига до червено.

И двете страни разполагат с ядрени оръжия, с които могат да изпепелят цели градове. Командването на въоръжените им сили се нуждае от център, от който да следи за опасностите и да реагира мигновено. Ако в американската история има база, която може да смятаме за недосегаема, то това може би е комплексът „Шайен Маунтин” в Колорадо.

През Студената война американските въоръжени сили осъзнават, че се нуждаят от система за ранно предупреждаване. Растящата заплаха от страна на съветските ядрени способности води до засилване на сътрудничеството между САЩ и Канада. Така се ражда Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (NORAD). В началото на 50-те години на миналия век двете страни постигат съгласие за изграждане на редица станции за ранно предупреждение за съветско нападение. Възниква нуждата и от общ команден център, който да е добре защитен и от който да се следи въздушното пространство и опасностите за континента.

Няколко години по-късно започва изграждането на крепостта „Шайен…